Безумно е

И тази нощ ще си на моята планета,
розовеещата вишнева звезда,
във която се къпе зората,
а нощният самотен скитник зефира,
тъмни облаци обвива,
около блестящата същност на сърцевидната и страна.

Безумно е!

Да обещаеш толкова възторжени звезди,
с които да завиеш друмищата във простора
и после в изумруди да ги потопиш,
примесени със сладостен копнеж,
кипящ като старо вино в избите на исполините, небесните.

Безумно е!

Но толкова искрящо земно,
че се потапям изведнъж в тъгата си по теб,
и в моята самотност,
от която извира още по-томителна дъга,
отблясъци от недолюбената женственост на три луни,
в които ти се криеш,
преди да те докосна със любов
и те преоткрия във простора!