~~~

И самотата на нощта потъва
дълбоко в мен, като безбрежие.
не мога да я скрия,
невидима прозира
през облаци на спуснато безмълвие,
отнасяйки ме в тихото безвремие.

Във хватката безмилостна на времето,
обгърнат от тъга пресичам Персеидите
самотен, пътник сред простора,
поток от огън пътя ми бележи,
самотният човек във мен,
сърцето си взривил е
и разпилял на късчета, които светят.

Невидим,
но усетил тръпката дълбоко в себе си,
потънал в дебрите на безвъзвратното,
задъхано прегърнал онова,
което в образ скъп е скривал,
превръща самотата си във песен
сбрала във едно,
живот и миг
мелодия,
най чиста в съзвучия на хор небесен...

Самотност,твоето име е живот…

Живот, 
Любов е огънят взривил покоя на света,
единственият символ на творението,
останал вечен в обичта…
самотен странник,
накарал бе човека във мен
от любовта си да засвети!