със привкус на кафе и тъга,
струйка сребърен дъжд във косите ти,
а на устните късче дъга…
Пристан мой, неизбежно спасителен,
като тиха въздишка в деня,
като пламък искрящ във косите ми,
като стон на любяща жена…
Неизбежният шепот и вричане,
като шум от далечна вълна,
с теб догонвам мираж, или истина
листопадно ни пее дъжда…
Порив мой, пристан мой!
ОтговорИзтриванеТова си ти, Прекрасно небесно творение!
Красиво! ❤
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване