Опит за пиеса по Шекспир ...
"... Колко тъга,се крие в тая красота...
...Навсякъде, навсякъде е тая красота...
Красивее ли човекът,
красивее ...
ала гигантите в земята се не крият
- те не са кълнове на
страхливи цветя
- ала не тъга, не плач,
ами дерзание,
това е земното
терзание ..."
... Което ме кара да не забравя .. .
кой, защо, как, колко и
всичко онова,
което ми напомня,
че съм... Анна.. и че ти си Морето...
...Ако променливото "всякога" крие частица вечност,
тя ни става понятна,
нашия устрем към тоя идеал,
картина цветна от цветния свят...
...е една
тъга в сърцето
или проблем на ума;
тоя устрем не е ли любов?
Устрем
към любовта...
за любовта...
красота,
която търсим въпреки всичко и поради всичко...
В тоя малък свят,твоят свят,
сърце мое...
един от твоите светове...
се
крие същата стара истина...
за едно море,
за теб, за мен, за нас...
и това,
което
е обичта ни... земната!
Няма коментари:
Публикуване на коментар