Ангелското

Хей, Розовелке раздиплена
видение от светове изгубени
широко отвори бездънното небе
оцвети го с мълниите на онова знамение,
сърцето багрило в кръвта на изгревния залез.
Неукротени наши мигове свободно непреклонни,
в които същността ни се изгубваше
превръщайки ни в сънища!