сряда, 7 ноември 2012 г.

Откровение



Очите ми пресъхнаха от взиране,
пустиня суха,
безводна бездна,
безсловестна.

Покоят на оазиса раздира ме,
не мога да усетя
шепота на тишината.

Дете на светлината съм,
душата ми премира
в пресъхналата плесен от мълчание.

Звън от искри отронва се,
заглъхва в пясъчно струение,
предвечна изконечност,
мигновение.

Небето е отворено!
Просторът е във мен,
така небесно жива съм.
И трепета на моето сърце
в съзвучие със Тебе резонира.

Видение непреходно
домът ми вечен!

Любов,
космическа енергия,
изтръгнат стон от вулканична сила.
Не,ти не си безумие
ти си лъчение,
на моята любов небесното знамение!






Няма коментари:

Публикуване на коментар