Морски водосвет

В позлатата на тоя залез

се потапям,

потъвам във властта

на  тая красота

и  все по-ярка става тишината

наситена от порива на любовта.

Не страда,

безутешния ми вопъл.

В цвят пропит е,

рисунка,

с нежен аромат

на морски водосвет,

на амбра,

от кристални раковини,

нанизани навръх вълните сини,

русалково,

придънно русло от коси,

на неуморните весталки

сътворили,

легендите на не едно сърце,

което в своята моминска гръд

са скрили.

Воал от кехлебарени въздишки

невинно прекосили тая шир,

копнежа ми по твоята прегръдка

ме връща все при теб,

моряко мил.