Какво забъркахме със теб

Светът ми

хоризонт е от мечти,

във който се потапям

мигновенно,

когато в бурята

припламнат рой искри,

в следобедния повей на небето.

Проблясва урагана

в моите коси,

стихийно,

завъртява ми полата,

превръща ме

в чадърче от възторг

и в цветове ме вплита,

като оная паяжина

отразена

във твоята усмивка

посребрена,

във твойте устни,

с дъх на медовина,

примесен с моя дъх

на мляко и кафе,

такова ябълково пиво,

достойно за нектар на богове.