Късмета днес ми се усмихна
премъдро,
утрото ми кимна
в клонките на розовия храст
после срамежливо ме погледна
зацелува ме с капчуков смях.
Постла във нозете ми дъга,
догони в мен хлапето
ожадняло
за лимонаден сбъднат ден
и шоколадово начало.
И чудото от детството ме върна,
във бягащия ми задъхан ден,
затова сега ще те прегърна,
приятелю,
любовно ме копней!
Няма коментари:
Публикуване на коментар