Хлад,
свеща въздиша
прегоряла,
отсреща някаква тъга наднича
оскотяла.
Играят клетниците фарс
във бара,
заклещени между абсент
на гладно
секс и някаква
цигара.
В кристалното кълбо надничам
струнно ми е днес,
раздирам тишината на покоя,
забързан облак ме прегръща,
отмалял,
такова омагьосано ми става.
И някак ми е нежно
на душата,
едно любовно чувство
пеперудено ме грей.
Знам,
няма те до мен,
но във позлата,
потъва днес вълшебния ми
ден.
И пак те сбъдвам,
телефонно,
отсреща блясват сто дъги,
дъждът отмива пясъчното дъно.
Във локвичката кална
се къпят пак врабци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар