Ти и Аз

Ти любов си,
аз река съм пенлива,
влей се в мен и бъди ми мелодия,
песен игрива.
Все надолу към пропаст летя,
отведи ме натам,
дето реката намира посока,
отведи ме в оная златиста морава,
дето пеят  цветя и искри водоскока,
дето има възторг и поезия,
дето сенките падат отвесно със изгрева.

Аз съм любов,
ти си залезът смугъл,
дето пада над тая пътека изгубена,
отведи ме далеч
в планините забулени,
дето в мрака си губя сърцето…

Ние сме цвят и падение,
две изморени крила,
птици огнени,
дето бият  крилете си,
във решетката каменна на човешкото зло.