Дъжд

Смрачава вън,
а дъждецът ръми,
този палав самотен художник
и така цяла нощ,
ще рисува сълзи,
те ще капят в сърцата
ни тежко, тревожни.
Тази нощ ще вали,
ще са мътни капчуците,
ще мълчим,
после пак тишина,
ще проплаква дъжда,
ще затворим очи,
ще изпием отново тъгата си,
а отвън все така ще вали,
все така до зори,
ще тежи тишина,
във която ехти
само плахият стон на душите ни.