***

Ти моя нежност оживявай...

Мизерното ни време те смразява.

Бъди белязан светофар,

видение сред вихрени копнежи,

душа  бъди, родена сред миражи,

съмнение бъди, задаващо въпроси,

безмълвен крясък, тих заслон,

секунда преродена вечност.

Със мене остани, бездумна сянко,

посока ми бъди, а после се смалявай.

Олющена фасада сред море от болка,

ти свята остани, бездомно бяла...бяла…