тъмна сянка на моята човешка същност,
можеш ли задъхано да ми говориш,
както някога, както някога...
Смълчана незнайност от кръгове сътворена,
пресекла безкрая на времето,
сътворена неземно-земна
първична, като душата ми.
Старо биле и шепа листа от безсмъртниче,
тихо ромонят годините
потопени във нас,
а ние забързани прекосяваме ги.
А отгоре оная огромна луна,
във която се губехме
голи и бликнали
ти във мен, аз във теб, ние във Себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар