***

Изтича между пръстите ми вечер
разплакана весталка в късен час,
с коси виолетови от прегоряла есен,
на воля скитаща сред лавандулови поля.
Очите лунни крият ветровете,
във тях вселените се раждат,
умират звездни световете
в пустиня от угаснали миражи.
Във маракотова болидна бездна
проблясва неродената мечта
полита над пътеката позната,
потърсила в нивята любовта
И морните вълни на сто морета ,
със грохот се разбиват на брега.
мълчание обгръща световете
сияещи в лазурна синева...
Мъглата полудява от възторга 
на житни класове с босилков дъх,
там моят сън пронизва вековете
застинали в небрежен сън..
Очакването свърши,чувам песен
светулкови са тия небеса,
ако си сън бъди донесен. 
от ангели със пърхащи крила..
Така в нощта ще те превърне в песен,
абсурда ще догоня след съня...

***

В бездумието има смисъл скрит,

там нощните безумства оживяват,

политат над потайни светове

населени със луднали вълшебства.

Така живея в омагьосан свят,

бездумна със коси от черно злато

и моето сърце е кръстопът,

във който се събират небесата.

Написах ти поема от душа,

там любовта ми скрита е във тебе

и тихо галопирам  морна през дъжда,

извезала снежинки във полето.

Не ме оставяй никога сама,

ти топъл повей от безкрило лято,

зазидана е моята душа

в замръзналите есенни стърнища.

Възсядам  своя звезден вихрогон,

политам пак по- лунна от въздишка

бъди ми стряха - раждащ ветрове

във твоя пристан искам да поседна.

***

есенна светулка

усмихната сълза пророни...

два бряга сляха се

***

Лахесис (хвърлящата жребия)

Ананке - съдбата

сънува моите стъпки

надиплила прозрачна роба

от миши кожички,

охлюв е с рогца от глигани....

Необходимост или жребии,

отговор има

изписан с непознати думи

в които ме няма...

Неизбежна мъгла над масата

две чаши и едно легло

плуващи спомени

моята дреха преди лягане...

Арт ли е любовта

безцветниче

камбанка чучулигова

ехти в кухото

и никой нищо не знае

освен аз и Господ...

***

ухае на море

на дива тинтява

ухае на младост..

вдъхвам те

усетила прилива...

там живее Бог

и...между вълните

разцъфтява пролет,

лятото докосва нежността

затворило очи

в унеса на лилави ветрове,

които напомнят ми

за вечност...

***

... Наклонение

Тя бе вълшебство,

морска красота

на приливна вълна

сърцето и приличаше,

усмивка с ярка чистота

жена с фантазии във мислите...

И нецелуната остана

подранила бе

животът е отчайващо различен,

две празни чаши от кафе

метафорично кацнали

във изгрева...

***

когато нежно ми е съм момиче,

косите ми са тънички моливи

рисуват волността на ветровете,

искращи пурпурни мотиви...

когато съм момиче тъй съм дивна

походката ми омагьосва пеперудите,

магията е някъде във мене

бездънна като морско синьо утро ...

когато съм момиче смуглолико

превръщам се в свирукаща надежда,

умея да целувам висините

докоснали невидимо сърцето...

оставам там, когато съм момиче...

там моето небе на теб прилича

там тишината гали върховете

усмихнати прашинки от мъниста...