***

лесно е...

няколко думи

криволичещо написани,

бездъхна въздишка

потъмняла от обичане...

лесно е...

неизречени думите

висят в бездушието на мисли,

заскрибуцали в притихналата

тишина,

която моделира

безпредметна пелена

от изморени думи...

***

Поредна доза самота

отпивам те на глътки,

като отворено небе при залез,

в коктейл от лунни водопади...

Опивам се от теб

и студенея бездушно жива,

прегоряла от въздишки,

като прекършено стебло

смокинов храст във избуяли ниви...

Наливам в чашата прозрачно утро,

там слънцето се отразява,

във изгрева добавям чувствен нар,

вълшебство от индигова коприна...

Нагарча смирново- пелинова отвара,

а думите са лебедови песни,

ветрища в степния пожар

угаснали стърнища на забравата..

Въздушно влюбеното утро ,

сънливо на вратата ми почуква,

а шлема с надпис "време" е сълза,

отрано прецъфтяла в снеговете...

Вечерна доза самота,

отпивам те на глътки,

горчива като билков сок ,

в градина от цъфтящи вишни...

***

думи няма, идват фрази,

сякаш хлъзнати по хълбока на времето

сътворили дивност от едно присъствие,

Ти и Аз..и да е чисто Да е много чисто..като Теб..

от Л.

***

пътеки,

проходили в много тихи мисли

въздушно бели секунди

в пролетно подредено безветрие...

и моята ранобудост -

несъбудена

оголяла от толкова

празни думи

приличащи на дъжд,

в ефирния шепот от цъфнали пъпки,

търкулнати шепотници в път

без посока

завихрен от многоточията

на толкова галопиращи безмислици

в лавандуловия поток на времето,

което не ни принадлежи...

пътеки без път

безпосочно поели към дивото,

реещо се на хоризонта...

отекват там последните

писъци на мълчанието,

крещящи от болка...

пътеките...

проходили в много тихи мисли...

***

Какво е да почувстваш тишината

в блясъка на няколко отминали живота...

Надипляш ъглите на стая

потънала в мълчание,

очакваш облака да сипе

някакви прозрачно обли думи

усетили лекокрили ангелски напеви,

в присъствието на много рехав сън

погълнал вибрациите на мисълта...

Мечтаеш ...стъклопис е

звездното небе с капчуковата луна,

улиците привличат отраженията

на угаснали очи...

И ти си иска да си мъгла

в окото на вселената,

глътка космическа чистота да отпиеш,

преди да заспиш

в полунощието на нищото

очаквайки...възнесение...

***

нощи - безсъници..

услужливо постлали халат

в кехлибара на морето,

нощи пълни с въздишки

отвъд синкавите мъгли

в окото на перфектната буря...

нощи -утеха..

сънища заключени в миден обков

следи от звездопади

в постеля от глухарчета -

хиляди лилави звуци лунност

пълни с одвъдни измислици

дошли ми на помощ...

напоявам дъжда с отдаденост,

някъде там,

преди здрача да погълне светлината

за да я оплоди...

***

Светлинни години

в сключени длани,

молитва без звук

затопля и гали,

измисля си думи

такива беззвучни

облича в сияния

облаци дишащи..

Плисва в очите

цветни балони...

И никой

нищо не разбира

Освен детето

И Господ