Жегавото

Ще има време за следобедно кафе,

задряма котката пред прага на вратата ми,

сърдито грее изуменото небе

а аз си пийвам метаксата ми.

И не че мислите ми не летят към теб,

а погледа ми тича по чукарите,

такова ми е шоколадово сега,

учудено ме гледат котараните.
А ти си там край моето море,
как гали те ветрецът бризолятно,
танцувам мислено със пеперудени криле,
редя желания премислени стократно.

Потичай там край моя бряг,

играй с вълните ми разпенени,

но щом дочуеш оня звън камбанков,

веднага долети при мене ти.

Ще ти приготвя фрикасе от бяла пепел

поръсена със мащерка от двора ми,

виното ще е шардоне, 

китарата ми  вече е настроена.

Ще е прохладно тази нощ, 

в полетата със мидените спомени.

Остава само да поръчам сладолед,

но няма да е в този ден съдбовен.

Елементарно

Копнежен ден и  огнена рапсодия,

дали не се превърнах в миг,

в света миражен на небесното

с мостове в слънчевия сплит.

Припомних си пътеки и мелодии

край този палав водопад,

целувката ни, славеи докоснали

разлистения теменужен кът.

Сърцето е самотен скитник,

съдбата грешница добра,

как иска ми се да поскитам

в забравения свят на песента…

Лятна жена

Засветих любовно сред злак от треви,

от хълма край извора бликнаха ангели,

в зеленото ложе на изгрева син,

тъгата ми слънчева диво ухае.

Сърцето ми си има дълбини,

заключени са с триста катинари,

неуловим е ключа раздвоен,

във неизбежното на тъмното усое.

Необяснимо лятна съм сега,

приличам на ранено съвършенство,

а тази маргаритена луна,

ухае на сънувано вълшебство.

Не се сбогувам мое раздвоение,

владея хаоса на облачното лято,

над мен се носят ветрове

а светлата ми мисъл ги догонва огледално.

Защо съм лятна ли? Привличам вихри,

разковничето търся в храма златен,

а някъде отвъд ме чака озарение,

ранимата душа и днес е с вдъхновение.

Зареждане

Зареждам се със обич,

във дарения ми ден

със дъх на боровинков повей

от поляните пригорски.

И този водораслов спомен

за тихия приморски залив с белите вълни.

Зареждам се със галещия бриз край дюните

в малиновия свят на любовта ми.

Зареждам се със детския възторг

стопен във сладоледовата бездна,

потънал в шоколадов анасон

във смях рисуващ водопади

и с твоя поглед съживен

във синята спирала на морето!

Зареждам се в галактиката на мечтите,

в усещането за жадуван, неописан миг,

надскочил тайните на битието ми,

над седмото небе,

във поднебесната прелюдия

на тройния завързан възел,

пресякъл сетивата на Безкрая

Не бързай да ограбваш моята сегашна сбъднатост!

Събудих се и днес съм жива!

Към тебе

Еретичка съм да!

Вярвам в Бог и във Никой.

Програмирана схема не съм,

но съм бяла доколкото мога.

И съм грешна,

дълбоко във мене играе измислица,

но съм цветна

и ставам банална като голата истина.

Поетична не съм,

но съм миг като звездна поляна,

изорани полета са моите ласкави длани,

с тях те галя,

обичам да чувствам до себе си

тези силни,

мъжествени, твои полегнали лъскави шпори.

И те яхвам брутално,

без да чувствам умора,

ярост блика от нашите пламнали страсти,

тези обедни ярки контрасти съблечени,

скрити в жаркия ден,

като истини неизречени.

Ще те яздя до заник без да зная умора,

гол те искам сега и те имам доколкото мога.

Сладка зависимост

Не те превърнах във поема,

във стих съдбовен те открих

не беше трудно, беше слънчогледово

с прибежки и съвсем без риск.

Потайни вопли в междуредия,

превърнат ден във нощ без сън,

сърдечни нежни мигновения,

приглушен шепот, после смърт.

Дали защото сме комети

изгаряме все тъй на път

или защото още светим 

в космическия си маршрут.

Дали защото търсим обич,

без обич гинем в самота,

или сме като кръстопъти

задъхани от чувство за вина.

Каквито сме, такива ще останем

зависими един от друг,

свободни в своите копнежи

облекли думите във плът.

Ще търсим светлината своя, 

във тъмните забежки на страха,

невинни като бели коловози,

който търсят пътя си в мъгла!

Лунно

Задъхани щурци тъгуващо запяха,

и земното ми лято оживя,

безплътно тишината заклокочи

във изворната нежност на нощта.

Сребристи нишки  във небето заиграха,

като кипящи щерни с дъхава вода,

орисани мечтания във тебе оживяха

със сладката усмивка на жена.

Ти мое съзерцание със устни лунни,

обгърни ме в чакания миг на любовта,

и своето очарование дари ми,

приливащо от вопъл по тая красота.

И ти луна от бледолунни шепоти родена,

във бездната на моята душа,

дари ми своята осанка озарила,

света от полети дочакани

и звездни чудеса.