***

Приличаш на прашинка,

от измислен дворец

в лавандулова вечер,

приказно вълшебство,

в неизмислена история,

ехо от акустика с уханни думи,

разбридани мисли в копринено,

прозрачно красиви многоточия,

в които цъфтят усмивки,

вместо цветя,

там те скривам...

Единствен си,

трептение в хралупката на сърцето,

където вълшебстваш и днес,

неизмислен,

в градинката с ледунки,

където те посях.

Говориш ми и те разбирам,

отвъден вятър, тих и кротък,

в бяла копринена риза...

Анна

на Лу с любов

***

*Костас Монтис - Една недопустима усмивка*

Не знам докъде се простират правата на едно огледало,

не знам дали едно огледало

има право да надхвърля условностите

и да търси същността,

но във всеки случай това тук се намесваше

и не отвръщаше на усмивката,

намесваше се и не я отразяваше.

Още една недопустима усмивка :)

Как селското във мен

напъва да възкръсне,

като наръфан стон

сред гривести муцуни...

Какво че възмъжах

бунтовна като пролет,

в живота си живях

като вековен спомен.

Подклаждах буреносни рими,

ехтях като камшик,

сега съм лист обрулен

разпукнал се след взрив.

Надула перушина

като врабец игрив

разтърсвам волни гриви

във тоя кратък стих..

Такава селяния

в косите ми искри

оставам си тъй дива

сред банда от петли :)

***

Декември ухае на мен,

шоколадов с дъх на мед и мляко...

Възторжена приказка за чудесата!

В унеса на очакването събуждаме утрото,

снежни и благи като сътворена музика,

едва открехнали вратата на вътрешните си мечтания,

за любовта, която иска да прегърне душата.

От търсене на абсолюта загърбихме малките жестове,

обгърнати от безликата своя суета.

Прегръдката на зимата белолика е,

прилича на мен,

облечена в дълга прозрачна дреха от вълшебства,

която дарявам на света...

***

Поезията поетично ми припява,

мистично във поантата вглъбява,

римувана куплетност в стих един,

по Шекспировски тъй неповторим.

Копнежа в миг ме завладява,

желанието за ласка ме влудява,

във полъха на младостта политам,

любовни мрежи в миг заплитам.

Пленителна, с осанка на мадона,

с открита гръд към полет устремена,

най есенно във кехлибар обличам,

и всичко лунно мигом разсъбличам.

А ти моряко мой пребродил океана,

целувка ми дари най-поетична,

аз твоя съм русалка отмаляла,

за твоята любов съм зажадняла....

Анна

написала като възхвала на..поантата :) ми...

***

пауза :)

люлюйка

люля се

полюляна

на..поляна

***

**

Дали не си в огледалната страна,

почти на завоя...

скрит акустиката на неподвижна вечер..

Или си в шептяща чаша шампанско отвъд Рая,

а там- слънчогледови селения на утрото

избродирани върху кадифени облаци ,

бухнали мелодии в заревото на изгрева...

Или ме чакаш в ягодовите полета

закичени с червени макове полудели от обичане ...

Където и да си

присъствам в тишината на северните звезди

сребриста и далечна,

невидима орбита свита в черупката на охльов...

Пламенея все така черешова

в ореховите сенки на градината...

Там валеше твоят топъл дъжд ...

благодатен и срамежлив

като свилената въздишка на здрача...

Не казвай нищо....

нека докоснем залеза преди да разбере,

как Ада ни разделяше

спасявайки болката от присъствието,

...в което се криехме по детски откровени,

мъдри беловласници изгубили илюзиите

преди да отпътуват

в безсмислието на някакви капризно домуване...

...не казва нищо

...виж...

Зората сияе....

На Лу...

30 08 2019г

Сънят на снежинката

Безвремието съзвучие от тишини е

сътворено в многолунна нощ

когато звездите танцуват фанданго

орисани от многоточия

срити в луничките на моето лице...

Временното крие тишини в пазвите на глухарчета,

попили гроздови сокове

от недрата на нечие непокорство.

Лъчезарие струи в палитра Галактическа,

там някъде в междупланетните недоразумения,

водни кончета танцуват

в лилиеви цветилници

съвсем в усмивката на зората,

нашепвайки вълшебни сънища

в каляската на топъл, виолетов вятър...

а някъде в междуречието,

изворни кладенци струят в огнени пустини,

нощно зажъднели за ласки,

подобно оазиси с уханни гърди,

смокиново ухаещи на нежна милувка.

И как е приказно сътвореното мигновение,

в лодката от влюбеност,

прекосила пространството,

сгушила устни в целувката на слънцето,

преди да разбере, че е снежинка...