***

Нощен писък,
две празни люлки
далекото е далеко
скита си се
облак заплакал бездумно
съм
някакво изречение
скрито в бъблуците
на онова небе
готово да заплаче...

А там в тихото,
една самотна лодка
отплава
завинаги...

***

Току-що ·

звездите

книга са

отворена купчина

с твоите думи,

думи черешови

като очите ми...

привечер

въздишки сме

пълни с измислици

потопени в сънищата...

пеперудови снежинки

с дъх

на диви теменуги...

***

Пролетта рисува думите

пастелно

безформени стихии

със дъх от пеперуди...

Усмивките ни са карирани звезди

заключени в слънца

от минзухари...

Със мен недей танцува днес

измислям вятър с пръски волнодумни,

наметка от вечерност съм

пенливо - сладък извор,

измислен стих

във полунощно време...

Почти като любов

в парченца от кутия

душата ми унесена мълчи,

какво от това,

че нарисувах думи,

в един миражен свят

затворен

в зеница от пастели..

***

Засивя

та се пропука,

време да живееш,

време да сивееш,

временно отстояние

паралел

между времето

и времената...

Агрегатен пулс,

отразен в лабиринти

подредили въздишките

в стъклописи от безвремие...

Ако думите писък са,

изпищях,

яхнах световете,

пренесох се в нищото,

нарисувах в облаците небе,

запулсирах моторно,

разбих кухините в сърцето

разпръснах се в далекото,

като уморена бяла лястовица,

възседнала себе си,

вместо звездолет...

***

Ето ме..

Тук съм и съм

Полетът ми е..

преди размахвания на крила

Рисувам цветни мъгли,

но все остават си прозрачни..

Не знам как да рисувам обичане

Не знам..

Даже не знам, как да обичам

Мога да бъда мамула от царевица,

с дълги, уморени коси ..

Мога да бъда безличен..

Мога да бъда и мида

Мога и да не бъда..

Разликите не ме интересуват..

Лу

Ето те...

Там си .. в далекото...

Отлетя ..птица бе...

Полетът ни ..въздишка е...

Рисувахме себе си,

прозрачни съпунени балони

с вкус на обич...

Как се рисува любов..

Не знам..

Обичането обричане е...

Можех да бъда това,

което си бленувал...

Можех да бъда нектар

Можех и да не бъда..

Разликите не ме интересуват...

Щом в мен си останал

там

в дълбокото...

Ан

***

Този ден паяжина е,

пърхащ лъч светлинка...

До свечеряването има

само педя мигновение

орисано длани да събира,

в тишините на две души

докоснали утрото...

***

Ако само сега

имах дъжд

по-топъл от гръд,

бих заприличала на капка

подслонила сърцето ти..

Ако само сега

бях цвете,

покълнала бих

в жадната пръст

с ръце ухаещи на пролет,

докоснали боязливо

нежната милувка

на слънцето...

Ако само сега

имах топли устни

приличащи на облаци

докоснала бих

с дихание

меланхолията на вятъра

прегърнал

кехлебарени сълзи

потънали

в подсъзнанието на времето...

Ако имах...

само сега...

Ако не беше

толкова

бучащо в мене...