***

Нощта смирено коленичи. Полунощна.

Звездите са като къпини. Мълчаливи.

Пеят чудеса раздиплени. Мислите.

Чувствата ми са мънистено недомислие.

Не целувай лунните ми очертания,

виж гърдите ми.

Сливат се със тъмнината. Неизмислени.

Пеперудите усещаш ли? Разсъблечени.

Как на теб се вричат и изгарят ме.

Изтънява междуречието на думите.

Плахо галя устните ти.  Влюбено.

Писмо

Най-прекрасното чувство на света - да си влюбен!

Събира всичко на едно място ... щастието, настроението и всичко

от което имаш нужда, за да се почувстваш жив! 
ОБИЧАМ ТЕ ...толкова много те обичам!

Всичко, което правиш или казваш ...всичко свързано с теб!

Обичам очите ти, обичам устните ти ...обожавам те! 
 Всяка сутрин се събуждам с мисълта за теб,

а вечер си лягам с усмивката ти, която не излиза от съзнанието и

мислите ми ... липсваш ми от момента, в който се изгубиш от погледа ми.

Обичам те, а нима има нещо по-прекрасно от любовта? 
Обичам гъдела в корема си, когато си с мен.

 Обичам дори всяка секунда когато съм до теб и слушам гласа ти ... 

светът сякаш е друг - никой не съществува за мен освен теб!

Няма нищо, което да искам  да обичам повече от теб!

Обичам те повече от целия свят и още толкова!

Просто поглеждам в дълбоките ти очи и там откривам себе си и своето щастие!...

***

Изричам те във повея на вятъра,
ти моя приказна звезда,

напомняш ми за прасковите в двора

безмълвно оживели под снега.

Напомняш ми за облачните вихри,

картини в пясъчна мъгла,

в проблясъците с цвят на изумруди

в алеите на чистата душа.

Напомняш ми за пролетна поема,

с черешов цвят във моята коса,

когато ме превръщаш в морска фея,

родена във безумната мечта.

Сега съм ничия. А искам да съм твоя,

снежинков смях разтопен от любов.

И моля се да оживея, 

до следващия звезден ледоход.

Да бъда топла в нощите със тебе.

Да те целувам в сънените ти утра.

Да те превръщам в приказка любими

и да те сбъдвам нежно във съня.

***

Всеки миг разстояние потъва в дъха ми,

прегръщам те силно теб, мое дихание.

Звездите потъват в взрива на сърцето,

преди да се слее  земята с небето.

Тогава се случвам по силна от себе си.

И бликам в кристала на бели комети.

Превръщам се в бездна, а ти си магия,

жарава от блясък, соната щастлива.

Докато сънувам целувай очите ми.

Русалка съм нощем, а денем стихия.

И трябва ми слънце в което да светя,

преди да се върна на твойта планета.

***

Не вплитай във косите ми лъчи,

огньове сякаш палиш със дъха си.

Момчето в теб смутено гали

невинно разцъфтелите ми устни.

Милувките ти с  лъх от теменуги

във снежните поляни разцъфтяват.

Магични ледоходи шал плетат

на северните ветрове в мъглите цветни.

И полуздрача крие се в снега,

а устните ни са вълшебство.

Възбудата е майка на греха

открадната във миг на съвършенство.

Разказвай ми

Разказвай ми за тъмните прозорци,

за водоскоците от сняг,

за белите лалета по стъклата

целунати от сипкавия мрак.

Кристалите от нарциси прилунни,

по истински на звездна светлина

превърнали съня ни във зеница

на тая непрогледна тишина.

Разказвай ми, в косите ми е лято,

а топлите ти устни са роса

искриш като пенливо морско злато,

във амфора трептяща от нега.

В нощта те имам. Морна. Сребролика.

Рисувам с устни лунна светлина.

Клепачите ми са така изкусно диви,

докосват пламналите чувствени места.

Разказвай ми. Ще се прераждам в тебе,

със стон и вик сред бяла тишина,

прозореца от радост ще засвети

от танца ни след края на нощта.

Новогодишно

Защо ли ме повика мое зимно новолуние...

В разрошените гриви на косите 
снеговете крият ветрове,

далечни са светлинните комети

в трасета на нашите мечти.

Вълните тази нощ говориха за тебе,

вълнуващата песен на солта

от бисерните капки снеговете

разтапяха вълшебна синева.

Превръщам се в сияние , защо не питай

под  звездопадите въздиша вечността,

в гръдта ми блясвя бяло цвете

дарено от безименната Тишина.