аНИНИ напеви

Ряпа хайде да ядем

за подправка мирудийка,

може малко сок от клен

гарнитура за хамсийка.

Морков като за късмет,

после може стрък  тинтява,

в този ноемврийски ден

нещо струва ми се става.

Игуаната ми пак

понамокри телефона,

искам много сладолед

че ми изгоря бушона.

В къщи съм съвсем сама,

мога да се скитам гола.

Помощ, пиша ви сега,

помогнете ми бе хора!

***

Дали във думите откривам смисъла на есенната монотонност,

или във тръпнещия мирис на смокините, които ми нашепват лято...

А ти поспи, умората  попива влагата от нощното дежурство

поспи, поспи, а аз ще те прегърна преди да се превърна в тайнство...

***

Изпивам те, изпивам без да питам

на вятъра солен тъгата,

след нощните стенания на мрака,

във чудото на утрото целунало земята.

Очи недей затваря, аз съм сянка

целувам  бягащата ти умора,

немирно своеволна,

като    шумния  мираж на прилива

във който полунощна те очаквам и те любя…

Ти

Гласът ти нежност е, очите ад,

прегръщам те през обръчите лунни,

гориш в ръцете ми безумно жив,

а устните сънуват вечност.

Дъждът вали, бездомен стон припява,

ръцете ти са мокър водоскок,

танцуват по гърдите ми познали,

безумството на нашата любов.

Преплитаме сърца, невидими сме в мрака,

целувката ни пали сноп лъчи,

във мене ще угаснеш обич моя,

поемам те мой миг единствен...Ти...

***

И ми е хубаво и ми е нежно моя безнадежност,

на утрото протяжната въздишка да поема. 

Във листопада да се гмурна като риба,

в крайморските простори да заплувам.

И ми е приказно във къщата на сол вмирисана, 

на водорасли  с мидени украси,

със тебе да изпия чаша вино,

ти мое слънчево стенание със обич във очите...

Аромати

Закъснели есенни цветчета,

също като твоята милувка,

есенни дъждовни коловози,

лодките забравени с мъгли завили.

Някаква протяжност с дъх на гнило

в повея на есенната буря,

в жълтото на облачния вихър отразили

медния отблясък на маслините.

Акварели трепетликови сред шепота на дюлите,

вълните с гривите мастилени сред грохота на бурята,

капинковия аромат на устните ти милите,

прегръдката ни есенна, сред сенките невидими.

***

Прераждам се от хиляди животи,

кълбо от мълнии зазидани във времето,

на колосите в сенките долинни

гръмовно мрака с тъмното се слива.

Безумно глухо шепота струи в руините,

пророчествата грачат уродливи 

във маските на лъскави чудовища.

Човешкото намирам изсушено,

болезнено простенващо,

жестоко изкривено,

на истината сложило разпятие.

Предсмъртна обич стигнала предела,

о свят живот, бездомен ореол от звездна прана.

Море, поглъщай синевата на моята невинна същност,

ти слабостта ми превърни в зовяща сила,

от слънцето грабни пречистеното бяло злато,

вълните  потопи във огнения залез.

Изригвай ти любов,

живей, не се предавай, луна като корал

в душите съживявай.

Крилете ми са бели ледове,

ти моя орис във оковите ми светиш,

хармония дарява ми нощта.

Ти Господи прости ми греховете...