Желание

Ефирна се възнасям.

Земна плът

изгаряна от страстно пожелание.

Във тяло уловено от греха

копнеещо за устни невидяни..

Влюби се в мен,

аз  цвят съм.

Далечна синя синева.

Във твоята градина ще ухая,

неземно земна приказна жена.

Подобно песен  с аромат на  диво вино,

ще те опивам като приказна легенда,

ще пия мъжката ти сила денем,

а нощем ще те къпя гол в росата.

***

Не казвай че съм алчна...

Аз съм вечер..

Протяжна нощ над извор междуречен.

Картина  в тайнствено пано.

Сибила уловила  в мрежа златна

на лунен свят прокобата извезана,

на нечие измъчено сърце

сълза от дракон.

Неземна влага,

проникнала във нечия забрава.

Магия съм.

Въздишка лятна.

Сън зимен.

Морски водоскок.

Във мен се вливай земен жезъл.

Мечта на девствен побелял мъдрец,

жадуващ Рая... 

Водата гола на забравата

преди да дойде края...

***

Ти си дъх,

аз съм цвят прероден

лотос бял в тишина замълчана,

цвят вселенските тайни прозрял,

закопнял за сребристи пътеки...

Ах изпивай ме мое безумие,

нежността ми разлиствай любовно,

и ме сбъдвай притихнала утринно,

във коралови сини лагуни.

Устни чувствени просещи милост,

топъл шепот отронен в недрата ми,

в мен потъвай със ритъма южен,

потопи ме с дъха си в забравата...

Шепоти

Думи неизречени

отронени във шепотност

кладенец с вода мълчана

кръстопът насред надеждите,

пред портите на девет ада.

Най бездиханното укритие,

на дъното в галактика от метеори,

в нереалността на изгрева,

заключен във пастта на две Горгони.

На границата на смъртта,

където мрака коленичи,

в любовната ми суета,

невинност моя,

късче от коприна...

Във забранения престол на гордостта,

ефирна струна на душа целуната,

в най чистия проблясък на нощта,

проплакал след безброй безумия...

Загадъчен престол над морски бряг,

вълни седефени във драконово време,

как ти любов изгряваш всеки път,

разпъната на кръст все тъй

между предателства и думи...

***

Отпивай ме на глътки
тъмна до забрава.

По приказна от цвят разтворен.
По  сочна от  разлистена смокиня
потънала в  самотен мъжки стон,

разсечена на четири половини.

Две педи над простора на простора,

две педи над  приливаща вълна,
по мраморна от мигновение

от блян изгарящо по ветровете.

Отпивай ме на глътки.

Бездната е сладост.

Най черната фантазия на мрака.

Капка лудост,

проникнала в недрата на страстта.

По алчна от греховна тишина,

в която похотта говори.

Отпивай ме.

В най чистите води на Рая,

през пустините преминал,

преди да се отдалечиш от мен

ти необятен извор
от нестихващи възторзи...

***

Не ме сравнявайте,

на себе си приличам.

Море и пясък,

бряг притихнал,

извивка между четири посоки,

сребриста сянка с залив междуречен.

Ще си напиша своето послание.

Ще вдъхвам синьото Божествено дихание.

И все по бяла ще се къпя във простора,

изменям се отвътре, външно все светлея ...

Притихнала вселена в дантелени сълзи...

Усмивката ми губи се в кунтура.

Предела стигнах.

Превърнах го във щрих.

Тарлигьоз или обратна свръСка

 Поеума по мотиви от романа на Дюма " Тримата мускетари",

с Европейска насоченост с цел: 

Ограмотяване и интеграция на децата ни към ценностите

на всичко Европейско.

Погълнала  два три коняка,

приседнах на прогнилия диван,

запалих някаква вмирисана цигара

отдадох се на нов роман.

С Арамис,  най неземно вярващ,

при това и доста похотлив,

привидно мязащ на бунтовник,

а иначе сватовник най игрив.

В креватите на дами благородни

молитви шепне нощ и ден

атлазените му чорапи

са с аромат на милата Коко Шанел.

Виж с  Атос  беше истинска рапсодия,

скиталец благороден, със мустак незабравим

забравил милост и любов, но любороден,

присяда му когато пише стих.

Конт дьо Ла Фер яде бонбони,

от мъстна ярост заслепен

Милейди му разгонила сърцето,

затуй пропил дори боза в незнаен ден.

За Портос няма да говоря,

той е с наднормено тегло

яде за трима, плаща му съюза,

това е бедствие

със стилно роКоко.

Прославения мускетар явява се накрая,

баш Дартанан сефте гаскон
с мустаци като на мармот

На френски нещо промърморва,

припявайки един  шансон.

"О мон амур

сърце ми блъска,

кралицата е с Бъкингам,

а кардинала се наплюска,

битер саксонски мадригал."

Констас я хвана вдъхновение,

заметна вълнения шал

и влезе в късо единение

със някакъв норвешки крал.

Налъми разцъфтяха сред полето.

Поникна ален нейде мак.

Така правителството клето,

на плика сложи воден знак.

И го изпрани във Европа.

Напук на  кардинала сив.

Най българска ракийка ми поднесе. 

За да напиша тоя стих.

ИгриФ!