***

Вълна подир вълната…

И пак вълна…

И плисък…

И прегръдка…

Вълна подир вълната,

покой вълната носи,

вълна подир вълната…

А моята любов покой не носи.

Не, не носи!

****

А моята любов покой не носи

приижда в мен вълна подир вълна

и пясъка от нея милост проси,

за да  се слеят  във една... Вълна!

по памет

***

Слушай, аз съм непозната,

цвете с неизвестен аромат,

тънка ленена позлата

е покрила моя нежен цвят,

дълбоко ме вдъхни,

не се страхувай,

аз цъфтя в годината веднъж,

после като лято ме сънувай,

като първи топъл летен бриз.

***

… залезът потъваше в очите ти

изчезваше простора във  дълбокото

смокините са сочни до побъркване

а аз съм в сянката на битието си…

Брутално

Летен вирус ни издруса безпощадно,

и изгътахме всички най- фатално,

парим и лежим навред,

ба си тъпия късмет,

пием хапчета и чай,

сякаш е настъпил януари,

а от вън се къпе в адска жар,

топлия безпънен ден.

Гордия Балкан ветрец за нас не рони,

смуча ментови бонбони,

ще гася огъня си с оцет,

майната му на ваканционния късмет!

Картини от пасторала на една Мария

Синее мъглив хоризонта,

прежаря яркия слънчев светлик

под асмата с зелените гроздове,

аз се трудя и раждам нов стих.

Котаракът лениво ме гледа,

пеперудата в кръг се върти,

от оградата на съседа,

слънчогледа  умно мълчи.

И вживявам се в новата страст

поетичната,

романтично жужукат пчели,

от  балкона отсреща следят ме тъй влюбено,

две искрящи огромни,

много мъжки очи.

Подозирам сърцето си в плен на момента,

любопитката дреме във мен,

ще прескоча табуто на моята тента,

ще поканя съседа при мен…

на  бяло сладко, кафе и…  локум!

Смехът на лятото

На залеза във тихата въздишка

търся преродената мечта,

забравения пристан ревниво ме загръща

във сянката на приливна вълна.

Нощта потъва в тъмната прохлада на морето,

смокинята разрошена реди напеви остарели,

разхвърляния свят на лятото

намира в тишината  далечни птичи трели.

Делфините очакват лунната пътека,

във нежната безбрежност на очите ти,

а някъде отгоре звездоходите

чертаят полунощни взривове.

Устните ми шепнат влюбено,

танцуват моите фантазии.
Целуваш ги, прашинкови миражи

прибягват в мрака непогалени.

Гърдите ми са пеперудени въздишки,

с които си играе вятъра,

как  твърди са извивките на устните ,

с които ме извайваш тъй изгарящо.

Далече в люлката на седемте морета

светкавицата преражда любовта ни,

а смисълът добива очертания

във теменужения смях на лятото.

В шепа сбрано

 Босоногото, изригващо лято прилича на теб,

дипли фонтанови пръски по белия пясък,

ведроструй размечтан във очите ти мокри,

воднопръскащ  ветрец във екстаза на вятъра.

Нетъгуващо чакай ме, изгорен от жеравата,

любовта ти  боляща е  като дъжд пожелан,

приседни тук до мене в цъфтежа на бриза

позволи на душата ми милостиво да седне до теб.