петък, 9 декември 2016 г.

***

Мъгла като парцалива дрипа, нощна птица в най-безветрения хоризонт на мрака.
Изчезвам в лепкавата прегръдка на мислите.
Там пътеки няма, само  водоскоци тишина, пустинни  вопли, отдалеченост и оная бавно наслагваща се тревога отвътре, тихо настанала се в безветрената половина на света.
Има ли стъпки по пясъка, или просяка скитник въртеливо завихря сънища в обратната страна на луната, застанала като страж в неосветеното лице на мрака.
Отвъд това място има светлина, живот, има усмивка и вечност...
Как през мъглата да премина, преди  времената  да поискат дан за неслучилото се..
Крехко равновесие между световете в които не присъствам...