понеделник, 24 октомври 2016 г.

Теорема с известни

Не доказвай теореми,
определенията често нямат мисъл,
толкова са точни,
онеправдани от собствената си доказуемост.
Така е с чашата  бира,
недоказано пълна с лимонада,
за сладост,
филията пастет , маслините,
две поне,
в поднос от картон,
 вмирисан на давност
Опиянява ме всяко доказателство за присъствие,
онова скритото,
дето пали отвътре огньовете..
Трябва да има пламък в нощи като тази,
за да не изгоря съвсем..


петък, 21 октомври 2016 г.

***

Безсърдечно дъждовни безсъния капят,
във трептящият порив на вятъра,
две разлистени чаши пълни с  бдение,
оживяват в дъждовни сонети.

Крехко време затоплило нежност,
се търкулва надолу към бездната,
ефимерно проплаква  прозореца,
ням свидетел на  моите пориви.

Листопада изтича във локвите,
по-дъждовен от  няма прегръдка,
как  е призрачно това разсъмване,
във което все още очаквам...




***

Когато друго няма захладнявам,
заради себе си,
по липса на подвижност,
едва ли есеняка листи вее,
насред реката,
през дърветата.

Дори морето не ми пречи,
мрачно е,
препило сладост от мъглите,
една самотна чайка дири пристана,
преди да кацне сред вълните.

Не пее ми се днес,
от утре ще му мисля,
прераждането свърши,
доверявам се на изгрева...


неделя, 16 октомври 2016 г.

***

Напиши соната без думи,
трепкаща преди разсъмване,
онемяла от  възбудени трели,
мълчаливо очакваща приливи.

Светлооко нека ми стане,
облачни римите плуват,
в този дъждовен следобед,
изболял от  сълзите ми есенни.

В немия прилив стаявам очакване,
в тая толкова лунна соната,
сред мъртвило от сенки забравени,
със надежда запалила лятото.


Нека пее душата в очакване,
горестта нека падне във сенките,
Тишината е толкова чакана,
притежавам единствено себе си.