четвъртък, 28 юли 2016 г.

Светът е поничка с клеймо, наръпана от неизбежни мигове

Летят душите в раздвоени светове,
обяздили въздишките на времето,
убийствен хумор татуира сто неща
във монотонния чертеж на спомена...

възпламенил ли се е ада,
жар гори,
от ярост слънцето трепери,
във пламъци тревогата искри,
светът във луд амок безумно спори,
нов ред,
контрол,
петрол,
вулкани,
кой дявол тук наслойва рани,
земята кой обезкръви,
жестоко време на войни,
кошмари в тъмна нощ родени...

а любовта,
о, любовта
очаква рая,
със нежност мисълта ми я зове,
греховно неизбежна до разплата,
последен дъх натежал от разпятия...



сряда, 27 юли 2016 г.

***

Ангелско докосване,
нежност,
сгушена прегръдка,
обич с дъх на вечност,
ласкава въздишка,
морско откровение,
топлина в която заспивам...

вторник, 26 юли 2016 г.

***

остави за мен тишините,
-прибоя така ми говори,
нека те наситя с повей,
с грохот,
с бездни,
остави се на буйния вятър,
нека той разкаже за теб,
вълноломен,
стихиен,
само Твой...


неделя, 24 юли 2016 г.

***

отпътувах някъде,
бриза погали усилието ми
морето замълча
скалите утихнаха
нямо мълчание възцари...

притихнам в своята далечност,
догарям в най-прокудения ъгъл на вселената,
сънувам пъстрите цветя на залеза,
забравила китарините звуци на сърцето...

по следите на изгубеното време вървя...




четвъртък, 21 юли 2016 г.

***

Погали ме с устни,
пеперудите във мака пърхат полудели,
не отлитай сред житата,
разтвори ме,
жадна съм за боцкащия смях,
за твоите устни,
разцъфнали в полета ароматни,
безумно ожаднели за милувки безпощадни...

На гърдите ми легни,
възлюбени,
целувай устните ми,
ароматни нощи пазя там,
благоуханието вдъхвай
нощите са диви,
виж гълъбите в повея се скриха,
постеля от зелени кедри,
в сенките положиха,
запяха песни ветровете южни,
сребрееха разлистени вълни.
Ветреца хладен
заигра в косите,
смокинова съм,
ти си млад елен,
постелята ми още те очаква,
нощ беззвездна в мен струи,
меднострунно пее,
душата ми обичай,
тялото люби..


понеделник, 18 юли 2016 г.

***

Някой ден ще се върна във детството,
мокро, плахо пристъпващо, палаво,
от прозореца ще надникне ли медено,
оня блясък от толкова спомени.

Две пътеки вълнуващо тайнствени,
към брега, още топъл от стъпките,
сладолед от кафето на ъгъла,
с аромат от разрошени лудости.

Тихи нощи изпълнени с детство,
под небесни алеи от сънища,
някой ден ще потърся във детството,
оня порив отдавна забравен.

Ще си грабна от мойто вълшебство,
слънчогледово огнено, многозведно,
някой ден през мъглите прогледнали,
ще намеря пътека към себе си.




***

... тихо пристъпвам,
тишината потайно ме грабва,
нямо стене прибоя,
сънен пясък
две стъпки покой,
лунен сърп във отрязъка нощен,
изгорелите спомени плуват,
уморени вълни ме целуват,
мълчаливо докосвам умората,
сбрана в длани от други планети...


***

... тихо пристъпвам,
тишината потайно ме грабва,
нямо стене прибоя,
сънен пясък
две стъпки покой,
лунен сърп във отрязъка нощен,
изгорелите спомени плуват,
уморени вълни ме целуват,
мълчаливо докосвам умората,
сбрана в длани от други планети...


сряда, 6 юли 2016 г.

***

Две педи небе,
мокри пристани,
тишина
след откос от случайности,
нощен вик на жребец,
две прошепнати истини,
поглед китка,
в букет своеволен.
Три морета в едно,
моите устни,
днес съм толкова,
толкова облачна,
неподвижната същност
ехти като музика,
нищо не е такова,
каквото изглежда...