неделя, 26 юни 2016 г.

***

Защото те обичам мълчешком,
гальовно нежна в женската си същност,
измислен стих във полунощ,
прошепнат с пареща въздишка.

Защото те обичам тъй без глас,
безсилна в сребърната вечер,
сред тишини от хлад, сред звезден път,
захласната по мъжките ти песни.

В секунда сбирам вечността,
загърната във плащ от пеперуди,
разпръсвам на парченца любовта,
в незримото вълшебство на вълните.


***

Защото те обичам мълчешком,
гальовно нежна в женската си същност,
измислен стих във полунощ,
прошепнат с пареща въздишка.

Защото те обичам тъй без глас,
безсилна в сребърната вечер,
сред тишини от хлад, сред звезден път,
захласната по мъжките ти песни.

В секунда сбирам вечността,
загърната във плащ от пеперуди,
разпръсвам на парченца любовта,
в незримото вълшебство на вълните.


понеделник, 20 юни 2016 г.

***

Летят душите в раздвоени светове,
обяздили въздишките на времето,
убийствен хумор татуира сто неща,
във монотонния чертеж на спомена.

Напудрен хоризонта се смалява,
гарниран със куршумена сълза
фантастиката мигом оживява,
задъхана от празна суета.

И търся оправдание в солените следи,
през стъпките ни в мрака оживели,
целувам чувствената самота,
преглъщам миговете отлетели.




  

неделя, 19 юни 2016 г.

***

Изгубих себе си,
намерих се в сълзите ти море,
настръхвах в своята първичност,
изплаках себе си,
превърнах те в небе,
болящо от безумни пристъпи.
Догонвах залези и цветни изгреви,
събирах падащи звезди,
откривах осъзнати истини,
в дълбоки езерни води.
Мечтаех за вълни и лунни нощи,
вълшебствата разнежени копнях,
а топлите ти усни бяха пристани,
потръпващи сред палещия ад.
Сега ми липсва любовта ти,
копнежът в двете ти ръце,
ония топли нощи пълни с музика,
огласяща незнайни светове.
Ще се завърна в синкавия здрач,
безумно отмаляла от копнежност,
преди да ме превземе лудостта,
убиваща последната надежда..