Неизречени думи
приютили въздишки,
невъзможна любов
скрита в огнени мисли,
снежен замък
на друга планета
бистро езеро
в зимни нюанси.
Голи кули от виснали истини,
във привидния свят
от болящи пространства,
многоточие дишащо в мене,
докосни тишината неслучена.
И след морния сън на цветята,
във сълзите си скрий самотата.