неделя, 27 декември 2015 г.

***

Неизречени думи
приютили въздишки,
невъзможна любов
скрита в огнени мисли,
снежен замък
на друга планета
бистро езеро
в зимни нюанси.
Голи кули от виснали истини,
във привидния свят 
от болящи пространства,
многоточие дишащо в мене,
докосни тишината неслучена.
И след морния сън на цветята,
във сълзите си скрий самотата.


събота, 26 декември 2015 г.

***

Сезон на мъглите.На стъпките нощни.
Ветрища облечени в лунни копнежи.
Привечер утихвам.Приличам на облак.
Навярно съм скрила дъжда във сърцето си.
Търпението тича заключено в пръстен.
Замислен деня се превръща във сянка.
Мечтите пречистени земно светлеят,
в постеля от тръни, завързана с есенни листи.
Пътеки мъгливи, пътеки бездомни,
измислени пътища  в контрасти родени.
Милея ви, бялото днес е обречено
и скитам отново във гаснещи  сънища.



***

Как ухая на теб,
на прегръдки и зима,
на канела и смях,
пълна бъклица вино.

Как ухая на грях,
устни пагубно чисти
морско дъно от прах,
в омагьосани пристани.

Сбирам звезден прашец,
от бокали любовни.
Пращам своята вест,
в свят лъжовно възбуден.



понеделник, 21 декември 2015 г.

***

Ще помълча. Ще бъде тихо. 
Тъмно.
Звездите ще на нощни езера.
Бездънни.
Препълнен със любов ще е света.
И ти.
Ти още ли жадуваш за гръдта ми?
Ще помълчим.
Задъхано ще бъде.
Под нас земята в кръг ще се върти.
Прегръщам те.
Сиянията сбъдвам.
Жарта по устните ни в пламъци гори.
Превръщаш ме във трепет. 
Полуздрач от вопли.
Стенанията здрача в рай превръщат.
Ти.
Горя, гориш и ти.
Летим над себе си.
Преди да се превърнем в пепел.


***

Недоизплакано небе в ръждиви краски,
рисува ветрени пространства самота,
побъркани сълзи в прозрачни рамки,
трасират  безпосочни хоризонти.

По грапавите земни тротоари скреж пониква,
във босоногите вселени светва времето,
безсънни думи яхват премълчаното,
погълнати от малахитовите бездни.

Недей ми пожелава да съм ничия,
бездруго в тишината съм се скрила,
сред непотребния ръкав на битието,
изпило и последната ми сила.


вторник, 8 декември 2015 г.

Неравноделен такт

Не ме ожесточавай мит безволев,
патетиката избуява  като плевел
в отровената нива от лъжи
там дето червеят прокоби  носи.

Не ми отнемай синия лазур
и няколкото лодки там на пристана
и тоя залез  урвите огрял,
със няколко златисти лъча - сребърни.

Нощта изтича в перлено корито,
далечно-близка в топлата ефирност,
камбана сбъдва мойта ненаситност,
във непогалената тишина на мислите.

Тогава болка и желание се сливат,
 притихнал моя свят се рее в кехлибара,
на две очи  зареяни в душата,
трептящи в огнено безличие.

Разливам се във тази мека плът,
кипяща и до бяло нажежена,
докосвам ешафод със име "смърт"
преди във утрото да прокърви сърцето.




петък, 4 декември 2015 г.

Пазачът на несбъднатите мечти

Забравени ноти,
мъгливи пустини
воал от надежди
във тъмното бликнали
излишък от мисли
сияещи пристани
слънца засияли
под звездно небе.
Докосвам сърцето ти
плаха милувка
във сън пеперуден
сред синьо море,
пророчество скрито
във облак невидим
проблясва светкавично.
Млъквай сърце.
Несбъднати трепети,
свят илюзорен
неписана музика
скрита във мен...