петък, 30 октомври 2015 г.

***

Дълго време самотата бе моя сянка...сега съм себе си в един свят на нищото, всичко друго е мълчание и мигове, споделени с човека в душата ми, в сърцето, в мислите и думите, той е подобен на мен, моето изгубено Аз, моя свобода, мое прибежище....

Той не е във света, той е сянката от древни прераждания, той е минало и бъдеше сплели знака на съдбовното в едно ,той е дивия прибой на вълните в смълчаното от горестна жега дълго, дълго горещо лято...


сряда, 28 октомври 2015 г.

****

Целувам те тъга в сребристия сумрак,
усещам болката студена,
пулсира умореното море,
със моя ритъм в скути от забрава.

От толкова измислени вселени овдовях,
населих ги със пустота позната,
безмълвна те очаквам сгушен сън,
смълчана любовта със мен остава...






понеделник, 26 октомври 2015 г.

***

Научих се да сричам думи,
ех Поезио,
от рими заболяваме глава,
непредсказуема е музата ми
есенна,
обагрила със милост днес света.

Морето очаровано наднича
през няколко вълни от синкав цвят,
синигер от прозореца кодира,
почуквайки сигнален морз.


Подгонил бриза, есенния вятър
разголва моята душа.
И влюбена в дъждовната прозрачност
поглеждам оголялата липа.

Мълча във оглушелия следобед,
усещам топлия ти цвят Любов,
потъвам в носталчината безкрайност
прегърнала ранима Тишина.



вторник, 20 октомври 2015 г.

Притча за непредсказуемото

"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. Там те очаквам."

Джеляледдин Руми

Изтича времето. Не е ли тъжно.
Вглъбено в своя бяг към ничия земя.
Душата ми се рее доверчиво в сънища,
привикнала да се сбогува с близостта.

Ранимото е всъщност състояние,
пресечна точка от вина и грях.
Идеите ми плачат от безумствата,
превърнали мечтите във тъга.

Владея се когато си отива  любовта,
несподеленото във мен гори.
И не от дързост,а от тишина,
угасва пламъка трептящ от безразличие.

Виж устните ми от роса,
стопени в безутешно жълти листи.

Събуждам се без теб с рутинно чувство.
От тебе отделена приличам на река.
Река в която коленича.
Рискувам да се преродя. В сълза.

Усещам дъното, тук няма прилив,
 чрез който да се причестя.

Дали е допустимо да съм стигма,
непредсказуемото да явя,
дали защото съм пресечна точка,
разделям с теб на притчите солта.





неделя, 18 октомври 2015 г.

Надежда по залез

Изнизва се деня осиротял от скитане,
неделния прозорец ражда вино,
дъждовен вкус на буренясал грозд,
в градината със есенни смокини.

По навик разговарям със дъжда
и дребните си мисли пренареждам,
отвън ми кима пожълтялата липа
като разпятие разтворено над бездна.

Изгубих ли се в пластовете безразличие
неслучила да дири равносметка,
надявам маската на лустрото и ето
мастилено изписвам пак…"надежда."




вторник, 13 октомври 2015 г.

***


загадка съм,
космическо творение
абсурд от тишина
от писък
няколко прозрачни новолуния
макове и див коноп
втъкани в сънища...

ще ми се да съм ръждясал ледник
в периода придошъл от обич
тихичко главата си да сложа
в празнотата избеляла от мълчание...

после да се намълча и аз
по измислена от синкав призрак
да притихна в крехкия си свят
името ми някой там да срича...

безразличие
красиво си в проблясъка угаснал
ще ми се да бъда мрак
в изгрева да вграждам свойта сянка...

тръгвам
имах ли сърце
не ми вярвай
вече съм голяма
няколко звезди събрах за смет
от Галактиката в пълнолуния огряна...



понеделник, 12 октомври 2015 г.

***

нереален си мой земен свят,
скрит в мънистени измислици,
зейва подозрително нощта,
над разплаканите зимни листи.

няколко минути самота,
в нежно лоно от дъждовни мисли,
мъжка ласка върнала ми любовта
доверчиво сгушена във топли, топли устни ...


понеделник, 5 октомври 2015 г.

Миг последен

Есенни нощни звезди над балконите,
неприлично красиви, до болка.
Пеперуди ранени от взиране
в листопадния свят на градините.

Зейват алчни нефритени бездни,
небесата проронват въздишка.
Любовта си изплаках по тебе,
сред смутените есенни листи.

Гола тръпка след временно щастие,
наболяла илюзия в мрака стопена.
Забранения плод пари нощем на устните,
невъзможно очакващи миг последен.