***

Рисувай есен с нежността на вятъра,

отлитащите птици нарисувай,

във спомените вплитай песента на дните,

настръхнали от моето безумие.

Усещаш ли парливите следи по пясъка,

цъфтежа с цвят на морски раковини,

изгарящата нощ с очи отворени,

обезумяла от любовния ни порив.

Там, някъде във другата галактика,

вълшебства разлюляват жълти листи,

безвремието се задъхва от обичане,

а аз, аз искам теб, о моя Вечност.

Притихвам заобичала пустините,

рисувам есенни звезди във синьо злато,

потрепва тялото ми в пирует от вихри,

притихнало във твоята гальовна сила.

***

Оная чувственост примамка е,

това го знаеш...

дъхът ти спира...

хаотично те пленява,

но това е примка,

с нея те завързвам,

прониквам в тебе

после те смалявам...

В сърцето ти оставам

безпричинна,

умея да очаквам

в най-тихата самотност,

умея да съм приказна,

със нежност незабравена,

безмълвните въздишки

във близостта стопявам.

В невинността ти търся

изгубената нишка

от мимолетност пламенна

отминала копнежно...

Трептя и те усещам

теб моя изнемога...

във своята безбрежност,

съм само, само твоя,

Със своята измислена,

недоизпята песен,

илюзиите скривам

в пропуканите щерни...

***

Нервно поглеждам страховете си,

търся милостта на времето

изгубена в Атласките планини

и Междуречието

междинно кацнала насред морето...

Ще си остана синеморска,

мълчалива,

прецъфтял цъфтеж от сини незабравки,

смисъла в безмислието открила

сред липсата на вечност скрита в празнотата.

Нервно оглеждам страховете си,

маслинови гори обсебват хоризонта,

премигва романтично хлъзгав склон

неволно разтопил се сред житата.

На устните ми капе вечерта,

щастливо аромата им попива..

и участта вълшебна на жена,

в съня на няколко звезди

камбанки свива...