сряда, 23 септември 2015 г.

***

Рисувай есен с нежността на вятъра,
отлитащите птици нарисувай,
във спомените вплитай песента на дните,
настръхнали от моето безумие.

Усещаш ли парливите следи по пясъка,
цъфтежа с цвят на морски раковини,
изгарящата нощ с очи отворени,
обезумяла от любовния ни порив.

Там, някъде във другата галактика,
вълшебства разлюляват жълти листи,
безвремието се задъхва от обичане,
а аз, аз искам теб, о моя Вечност.

Притихвам заобичала пустините,
рисувам есенни звезди във синьо злато,
потрепва тялото ми в пирует от вихри,
притихнало във твоята гальовна сила.


петък, 18 септември 2015 г.

***


Оная чувственост примамка е,
това го знаеш...
дъхът ти спира...
хаотично те пленява,
но това е примка,
с нея те завързвам,
прониквам в тебе
после те смалявам...
В сърцето ти оставам
безпричинна,
умея да очаквам
в най-тихата самотност,
умея да съм приказна,
със нежност незабравена,
безмълвните въздишки
във близостта стопявам.
В невинността ти търся
изгубената нишка
от мимолетност пламенна
отминала копнежно...
Трептя и те усещам
теб моя изнемога...
във своята безбрежност,
съм само, само твоя,
Със своята измислена,
недоизпята песен,
илюзиите скривам
в пропуканите щерни...






сряда, 16 септември 2015 г.

***

Нервно поглеждам страховете си,
търся милостта на времето
изгубена в Атласките планини
и Междуречието
междинно кацнала насред морето...

Ще си остана синеморска,
мълчалива,
прецъфтял цъфтеж от сини незабравки,
смисъла в безмислието открила
сред липсата на вечност скрита в празнотата.

Нервно оглеждам страховете си,
маслинови гори обсебват хоризонта,
премигва романтично хлъзгав склон
неволно разтопил се сред житата.

На устните ми капе вечерта,
щастливо аромата им попива..
и участта вълшебна на жена,
в съня на няколко звезди
камбанки свива...