сряда, 26 август 2015 г.

***

Вечернице,
извечерно странствуваш
ти пътища сънуваш ли?
Сънуваш...
Неизвървяни нощни светове,
мълчанки скрили в тъмни бездни,
притулена зовеш ония светове,
в които търсих игревните бури.
Във сенките на няколко вселени,
измислени нюанси крия,
задъхвам се,
не, нямам много време,
във сънищата да намирам
звездно семе.
Търкулна се луната засребрила,
очите ми,
две огнени чудатости
и бягам, още имам сили,
съдбовните миражи да открия...

Жребците самодивски,
своя път поели,
препускат все така
тъй приказката свършва все навреме,
във края на живот един.

Вечернице-невернице столика,
скрий сълзите,
все още има време...




петък, 21 август 2015 г.

***

Искаш черешово утро,
карамелен слънчев ден,
залез в кърваво-червено,
тих лазур от благини,
търсиш някакво вълшебство,
в свят от истински лъжи,
това е опит за изкуство,
от което ми горчи..



***

Няколко минутки смелост,
после няколко сълзи,
утро тягостно мъгливо,
в плитчини от хитрини...


сряда, 19 август 2015 г.

***


Зашумя вятъра, задуха,
 обрули ме,
 смокиня узряла тупна сред листака.
 Охльовите наслада пиха.
 Тревите зашумяха.
 Морето простена
 узряло от толкова безполезни приливи
 в които притихвах.
Нощта ме покри.
 Дъжда отми следите.
 Лятото спря на хълма сред къпините и заплака...

вторник, 18 август 2015 г.

***

Няколко минути възкресение,
чувствата едва ли носят слава,
няколко сълзи по прашни друмища,
непотребни като ослепели скитници .

Срещи преразказани на тръгване,
непрогледнали пространства плява,
нуждата от ничие обичане,
в близост отвратена от забрава.

Смъмрих вестовоя преораващ времето,
над нивята смога задушаваше,
сто морета забушуваха от чакане,
в най-измисления залив на планетата.

Нощем натежава тишината.
По клепачите ми парят спомени.
Хубаво е в мрака да те чакам
в люлката от ягодови сънища.





четвъртък, 13 август 2015 г.

Мигове в хартиена кутийка

Някъде някой приспива морето,
смисълът отново е в безмислието,
слушай как флиртувам с тишината
като и внушавам че е истинска.

Видимото превърни в коралов остров,
бариерата е само риф сребрист,
по небето се търкаля августовска жега,
пари устните покрити със вълни.

Още малко ме целувай слънце...
бялото във мене запази...


сряда, 12 август 2015 г.

***

Фаталното пресичане на изкривения свят. Фейсбук.
 Място убиващо пространството превръщайки го в сънотворно.
Ужасяващо притеглящо разума , край на света или начало на онова нищо, обсебващо душата.

Невидимото вътре в мен,
измислен кръстопът
скалиста сянка
измъчва моето съмнение.

Аз знам,
там някъде прибоя ме прегръща,
гърми оная ярост сплела сенки,
руши задрямалата тишина
и глинестия свят потъва в грижи
превръща ме във пареща сълза.

Ти добродетел оцеляла след падения,
олтар в иконостаса на света,
посока ми бъди в изстрадалата истина,
победен химн след щурма на греха!



понеделник, 10 август 2015 г.

***

Еленова съм,
ручейно горска,
пия изворни води,
съдбовни скитници целувам,
нозете ми са степни,
като приказка,
разсъмвам нощите преди да проговорят.
Прегръдката почувства ли,
аз вятър съм,
далечен вятър
изтънял от тичане,
разказвай ми мелодии от вечерни гадания,
заспивам във магията на тоя сън,
във лятното докосване светлея,
недолюбена,
изплакала възторзите,
превърната в жена.


събота, 8 август 2015 г.

***


Кипарисите отразяват уличното безпосочие,
приличат на китари позабравени ,
смутената мелодия прилича на разсъмване,
в което гларусите неприлично грачат.

Пристанищата опустяват в привечерието,
проблясъците корабни отплуват в мрака,
мъничкото тъжно  в ничие присъствие
незнайно накъде потъва в здрача.

Остават капчиците нежност сред мъглявините,
зова на няколко галактики превърнали ме в песен,
ще търся мокрите ти устни скрита в бездната,
във перления залез от прилуния.

Замлъквам , уча се метличина да бъда.
Пространствата запълвам с топла крехкост.
Милувката ти ветре гали чувствата,
превръща ме във пясъчник разпръскващ непотребност.




четвъртък, 6 август 2015 г.

***

някой гали луната
аз ли протегнах ръка
щурец засвирука във мрака
утихвам
попила сълзи...

целувам на мрака тревогата
във тъмното плачат звезди
тревите ухаят на лято
морето дарява вълни...

синее от влюбеност пристана
рисувам погалени думи
люлее гората предчувствия
по пясъка тичат безлуния...

прииждам разголено лека
такава съм- цвят от пелин,
прониквам безбрежно разголена
във бриза гальовно любим



***

по пръстите ми капе жега
докосва вятърни цветя
нощта е топла,
звездно южна
а аз отново съм сама...

танцуват пеперудите прокудени
дъждовно отражение на лунен дим,
милувка от сумрака нежна,
ще си призная
те са сън,
във тъмната им същност търся
кристален цвят
молитвен звън

мълчанието неприлично ме ревнува
намирам те
поемам дъх
прилича ми да бъда пеперуда
безпътна сянка
приласкала нечия тревога
премълчала нечие присъствие
крехка отдаденост
зазидан сноп светлина...


сряда, 5 август 2015 г.

***

...значи е сериозно
оздравявам
кипи ми отвътре
безлунието
вкарвам минутка от нищото
мога да понеса украсата
на типичния реалист
снегът в очите ми блести
лунно
смразява гръдта ти
щастливо притихнала в моята прегръдка
часовника замлъкна
в ужаса на устните долавям усмивка
слагам маската
господар съм на небивалите възможности...


***

Утринта на утрото ми
чаша чай без мляко
с нещо по различна
синьото небесно
морското променливо
утрин излегнала се мързеливо
топла
грапавото стихо приютила
или кафе
солено-сладко
захариново
картина от съня
безстойностен
със вкус на сладолед
по устните ти.
Влюбена съм в тях
забравих своите
шоколадово ми е със теб
вятъра оседлан наднича
преди да се превърне в разтопено
слънце
в маковите поляни
на нашето осъвременено
прокълнато време
което оседлавахме
през нощите
след Брамсови симфонии
щурците
заглушили
забраненото прегърнали
спасително
загубени във любовта
възбудена
от толкова шумящо бели листи.
Различно ми е с теб
нирвана си
ти сладострастно утро
бризов чучур
след безводието
от човешки недоразумения
разпънали плътта си
от преяждане.
Бъди ми славей,
розата съм твоя
неразлистила мастилени ухания
със готическата маска
на една безумно ярка
снеговита женска същност.






вторник, 4 август 2015 г.

***

Морски ветрове,
милувки
сигнали от ресници южни,
шепот закъснял
от спомени обичани,
бели нощи чакащи
скрити във незримото.
Знам пътека
сред последното пристанище,
мрака лавандулов там
кротко ме прегръща.


***

Очи завистливи
несъбудени
оживели отломки време
окичени с безнадежност
скрити в бездумието
очакващи изповед
облачни сенки скрити в цветята
присъствие отрекло себе си...