петък, 24 юли 2015 г.

***

Не докосвай боязливото ми рамо,
пеперудите умират през нощта,
любовта ти навлажнява хубостта им,
с крехкостта на нежна пустота.

В тъмното лицето ти бледнее,
гола самотата в мен кръжи,
топлата ни обич в притча грее
чуждото огнище до зори.

Не докосвай боязливото ми рамо,
отмахни воала в тайна скрит,
две тела измислям аз за тебе,
слънце в лунна нощ рисувай ти.



сряда, 22 юли 2015 г.

Проблясващи мисли

Признавам, вярвах в идеали,
възвишено неземна бях,
превръщах сенките във водопади,
ласките ти в летен смях.

Признавам, хорските  раздумки,
превръщах във беззвучия от дим,
в охлювни корали криех басни,
в илюзиите благородството открих.

После се прераждах във стихия,
в каменните ниши от скрижали
търсих тъй напразно мъдростта,
яхнала жребци от диви хали.

Затова дарявам ти морето,
дето диша в южните простори,
вятъра на себе си говори с рими,
ожъдняли от  стопените възторзи.

Остави ме да погледам вечността,
скрила  мъдростта си във звездите,
после ми се радвай през нощта,
тялото ми насити със смисъл.

Не признавам , гола и без свян
през живота ти преминах в ден измислен,
ако пак ще вярваш в чудеса,
целуни проблясващите мисли.


Прелюдия

За перла аз не ставам,
черупката от миди
на брега остана,
отнесе я морето
на дъното,
в дълбокото
във пясъците мътни
на мойто неспокойствие.
Затварям пясък в себе си,
смалена от бездънности,
душа си нямат мидите,
солта е тяхна същност.
Избягали от дните си
в безгрижието на лятото,
тъй земното им плуване,
прилича на завръщане.
Вълните как разбиват се,
във перлената същност,
дочувам пак щурците
в ливадите цигулкови
и ненаситно искам те,
теб ураганно чудо.


вторник, 14 юли 2015 г.

НасТроение


Към нищото пътувах,
невъзможното поглъщах,
търсих бездните,
ония водопади от незнайност,
потопени в ласкавата пазва на морето.
Спри мой миг единствен.
Остани без мен.
Трескавото сякаш оживява.
Красотата на деня превръщай в нощ,
звездна,
омагьосваща наслада.
Хоризонти от стопено безразличие,
потопили океани от сълзи,
в най-безоблачното слънчево величие,
прецъфтяло в нечии очи.
Несмирих се,
толкова смиреност не е нужна,
влюбена съм още във дъжда,
тихо покрай тебе преминавам,
скрита в късчето  пламтяща чистота.


петък, 10 юли 2015 г.

***

А искаме само,
бялото на планината,
кристал от нечий поглед,
девствено покривало,
сърцевина от кошута,
целувка в точката на кипене,
разтапящи устни,
в тайните книги има и още...
фалшификати вписани набързо,
невидимото видимо отстъпва,
по липса на съображения
минаваме към точка първа.
А искам само твоите ръце,
очакващия прилив на морето,
смокиновия поглед на дете
залутано в прегръдките на мама.


четвъртък, 9 юли 2015 г.

***

На сняг  приличам ли ти цвете мое?
За ден, за два, до следващото слънце,
превръщам се в кристална самота,
сред ледници  целувани от бури.

Дълбоката ти нежност ме теши,
въздушните мостове разтопява,
илюзиите ми-лепкави мечти,
прераждат се със синкави миражи.

Търси ме в друго измерение,
сърцето ми утихва подчинено,
ела със мен душата ми вселена е,
научена да пази любовта си.


сряда, 8 юли 2015 г.

***

Усещаш ме,
там някъде съм
в подножието
набраздено от еднаквости,
какво съм, 
питам се дали разбираш,
във преходната шепотност на здрача.

Долавяш падащите сенчести желания,
тъй жадно ме притискаш лунен облак,
ръцете ти са тайнствено величие
с което чувствено рисуваш  мрака.

Гласът ти моята душа отваря,
разпада ме нетленна и богата,
докато ме целуваш ставам жадна,
пулсирам, планина от медни страсти.

После върху тебе се изливам,
дъждовно топла,
като лятно мляко.




вторник, 7 юли 2015 г.

Шева Савската царица


Ехото ще чуе,
ще чуе ехото на ехото
когато,
когато ехото на късчета пресича моите сияния
и плаче
изтляло в северните странстващи зеленооки нощи,
загнездило онези лунни импресии,
натежали гроздове от глад за любов,
островни желания,
мъглявини от стълбове орис,
прозрачни като екот дълбинен
отминал на разсъмване,
завърнал се при Херкулесовете стълбове,
недовършил песента ми,
оная песен на песните:

„Ето, хубава си, любезна моя; 
ето хубава си;
Очите ти под булото са като гълъбови; 
Косите ти са като стадо кози
 Налягали по Галаадската планина;”

Ехото родено в безумието на моето спокойствие....


неделя, 5 юли 2015 г.

Чудо


Беше взрив в черно бяло,
негатив от безбрежност,
няколко ивици смях,
във мотив от зелено.

Беше капка-сълза,
спотаена безцветност,
елегантно сияние,
все така в черно бяло.

Колосална трагедия,
със белосана рамка,
ръкопис на райета,
във килийки от злато.

После хаоса свършва,
гръмва лятна кантата,
ще те чакам до пристана,
край прибоя и вятъра.

Ще те чакам до изгрева,
сред вълните зелени,
властвай звездна измислице,
в чудеса черно бели.


петък, 3 юли 2015 г.

***


Има такива жени, вдъхновяващи,
неразгадани пространства от обич,
отпивай на глътки от тях, те са вино,
оцветено от пурпурен залез.

Изчезват безследно след първия знак,
във посока болезнено тайна,
после чакаш да зърнеш лика им за миг,
шепнеш думи, опипваш посоки.

Ставаш път сред пътеки без спомен,
кръстопът от смълчани мостове,
а когато проплаче зората сред облак,
празна чаша от парещо вино допиваш от мъка.

Ти пълни мое бягащо щастие 
чашите с мигове сини,
преродени слънца
оцветявай в златисто,
после мълком 
седни до леглото ми,
говори тихо,
тихо думи
недопити 
пулсиращи 
премъдряли
разплакани истини.


четвъртък, 2 юли 2015 г.

***

...
...жената плът хълмиста
красота от цветове
смугла нощ
тръпчиво венчелистче
ухаещо на блян и на любов...
отпива те на глътки
лабиринт от сънища
куртизанка нощна
трепкаща химера
пустош от милувки
шепот на разсъмване
лунен лъч разбил сърцето ти
дъжд от мрачни капки
премалял от недоспиване...


сряда, 1 юли 2015 г.

***

Юлско утро с цвят от Рая
мое блеснало небе,
ален изгрев,
росен облак,
най-любовни светове.