събота, 28 февруари 2015 г.

***

Във сънения шепот  ще те скрия,
във звездното мълчание на моите безумства,
в пустинното пропукване на залеза,
във който слънцето по устните ни тича.
Ще бъда мимолетна и безпаметна,
в сумрака от клокочеща магия,
ще те примамя като южен вятър,
във сянката на който ще се скрия.
Тъгата ще отмива смелостта ми,
а стъпките ни ручеите- метличини,
ръката ти ще гали любовта ми,
събрала в шепа цвят от бели вишни.


петък, 27 февруари 2015 г.

***

Привидно си дарявам две минути.
По липса на луна се гмурвам в тишината.
Мълча, една минута мина,
пречистена оглеждам самотата.

По немия наклон препускат  цветни струи,
там  лотосите в мрака оживяват,
безветрието тръпне онемяло,
в дъха на няколко секунди вечност...


четвъртък, 26 февруари 2015 г.

***

Душата въплъти се в плам,
нечие огниво да запали,
свят янтарен да плени,
в кротката прозрачност на деня ми...

понеделник, 23 февруари 2015 г.

***

Тази близост бе примка за двама.
Инфарктно устните ни коленичат.
Желанията вече са забравени,
принесени на клада символична.

Със мен не тръгвай, аз съм своеволна.
Древно божество с дихание от ярост.
На нимфа ако още ти приличам
ела при жертвените ми олтари.

Гърдите ми докосвай - серенади,
пътеки към невидимите тайнства,
ръцете ми докосвай-трепет крехък,
сред ручейните песни на морето.

Замръквай с мен преди да се събудя,
във крехката невинност на очите,
изричай ме вечерно моя същност,
в парливите посоки на сърцето.




събота, 21 февруари 2015 г.

***

Във тебе оцелявам,
в далечното безпътие на спомена.
Там някъде в безкрая на студените звезди,
в разнеженото тайнство на вълшебствата,
във нежността на твоите очи.
Заспивам, а сумрака коленичи. 
Невидима съм, ти мълчиш
Оная топла ласка в тъмното ни свети,
задъхан от любов света мълчи.
Обичаш ме, превръщаш ме в богиня,
а ти си моята светиня от лъчи,
прегръщам тайната ни, мрака посветила,
във тайнството на моите сълзи.
Когато тръгваш галя те със устни,
а лудостта излъчва синкав прах,
въздушна съм, феерия от звуци,
в леглото от невен и южен цвят.
Във голата си същност ще те скрия.
Във тялото си, лъч от вечността.
На голото ти рамо зървам мента дива,
единствен мой, жадувам те сега.




петък, 20 февруари 2015 г.

***

Из мрачината мрачина в деня тотално безпредметен,
неПтица бях във ястребово време.
Убийственото някъде живее, погубва светлия живец,
немигащо сигнален, на разсъмването в залеза.
 Еклектика в истерии обвита. Пирует от думи, в думите на думата.
Ярост в мене, тъй ненадейно връхлетяла в моята различност.
За някому отбрана, някому несита. Мене все навъсено жестока.
Не пука ми, но гневът ми блика, привидно онемял до безразличие.
В утробата на неСъня, приплъзнал във съня ми.
Отровна съм, закуска на разсъмване, поемам дъх, не се завръщам.


***

Несъбудена гальовно те заключвам,
в непокътнатия свят преди разсъмване.
Тихо любовта ти разсъбличам,
сред контрастите на лудите ни страсти.
Тръпкаво препускат пеперудите,
сред чаршафите, по устните ни влюбени,
гола ивичка от чувства коленичи в утрото,
скрита в музикалната измислица на звуците.
Непосилно с тебе се прощавам,
Нежно е до болка зимно бялото.
Бягам, крия се отново в бариерата.
Безучастно  затрептява самотата.
Ехо в изгорялата ни истина.


понеделник, 16 февруари 2015 г.

***



Заради снега в косите ти те искам,
заради мълчанието скрито между устните,
заради сиянията привечер
в белите савани на душите ни.

До безсилие те искам скрита във очите ти,
нелогично искренна, като многоточие.
В пъзела на дните си мълчешком те искам,
котешки са дните ми, аз до болка хлъзгава.

Гневно ми е, знаеш ли , лунно от безлуния.
Влюбено ухаеш ми, аз пък теменугово.
Струнно ме привличаш, кошница от миди,
ще сънувам пясъци във пустини диви.




неделя, 15 февруари 2015 г.

Танц за двама

Навярно си умислен след спектакъла.
Горчиво-сладко тръпнат слабините,
Меркуцио  и земната любов. 
Неземно отзован от боговете.
Тибалд – инерция крещящо непризната,
любовно пърхащ в лятна нощ,
Ромео във пъртината позната, 
до Жулиета в гибелния ров.

И в приказката пак сме двама. 
На царствен трон в градина от звезди.
Импресия без танц, живителна наслада,
готова в мрака обич да роди. Немолеща,
непремълчана , рефрен убийствено щастлив.
Антракти няма в танц за двама.
Орисани сме да горим.


петък, 13 февруари 2015 г.

***



Привикнах със антрактите на сцената,
актьорите без грим са моя свят,
без износените дрехи от арената,
изморени в гримове от лепкав прах.

Привечер манежа опустява,
мокра красота разплакано струи,
тъмнината блясва оскотяла,
закъсняла думи да роди.

Сълзите ми пият полумрака,
силните жени са като мен,
неродени пеперуди от пустинен вятър,
в огледало от пропуснати мечти.


понеделник, 9 февруари 2015 г.

***

Оранжева зеница съм в незримото,
фригидност непотребна, във същината  скрита,
или съм влюбеност събудена от плахост,
до ненадейност вразумена в нощ безумна.
Или съм лунен пирует  във тъмното бледнеещ,
Вселенски плащ невидим, като  невинност в бъдното.
Единствена звезда , замлъкнало ноктюрно,
целунала пак ничия земя и мълчешком отплувала.




събота, 7 февруари 2015 г.

***

Приседни до мен,
момичето-спирала те очаква
в света на стълбите,
приели формата  на идол– етюд от мрака.
Ехидна арогантност или плахост,
плавно съзерцание, като претопено злато
във  крехкото пространство на материята,
приливащо от въздух и неистови копнежи,
в оная дълбина, пречистила ме в хаоса от мисли,
пренаредили пъзела на самотата.

До мен недей присяда,
влажна съм и хлъзгава-проекция на ангел.
Жаден ручей, любовен вектор,
все така в сърцето ти заключен,
едно забравено усещане за полет,
треви и пъстри пеперуди в съцветията на душата.

Изящна маска от безцветия, 
родена в гларусово лято,
внезапно онемяло от безсилие
рисуващо звезди до изнемога.

До мене приседни,
аз ничиите клони разлюлявам,
събличам самотата. Стопявам се в росата
на голата си същност от екстаз и болка.
И те превъзмогвам.




четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Газиран рефрен

Така ми е нежно
и топло
и сгушено
задрямал е дряна навън,
морето заспа в синята дрямка
на сто раковини подобни на звън.
Вълните пенливо в лагуната шепнат,
а ние сме само човешки сърца,
прозореца пак е замрежил очите,
със тебе съня се превръща в игра.
Трилистен напев, захаросана приказка,
по липса на устни, си близвам нектар,
във драмата светват набързо светулките,
признавам, бодлива отвара отпих,
огледално газиран рефрен.




сряда, 4 февруари 2015 г.

Магически приумици

По устните магнитни бури тичат,
разплетена симфония от нотен прах,
завършените звуци коленичат,
пред примката на моята любов.

И тази пожълтяла нощна роба,
смокинов дъх по голи рамене,
така прилича на прокоба,
дълбоко зимно деколте в побъркан свят.

Спри този джаз, не ми подхожда
знай, драмата е в моя власт,
във пурпура на топлото ми място
вибрато без изкуствен глас.

Прозрачността ми не презирай
фалш в мен няма. Премръзнал ангел без сърце.
Не бързай днес да стигнеш до финала,
във орбита бъди все тъй,  дълбоко в мен.




вторник, 3 февруари 2015 г.

Ярост

Сакото не обличай,
искам те по вратовръзка,
изпотен и яростен,
с поглед инжектиран във плътта ми.
Искам те премръзнал
като зимен вопъл,
да те обладая в мътния следобед
върху ледовете,
сред подводните течения,
гневно многоточие
свито в морски възел.
Ненаситна съм за теб,
искам урагана ти,
искам изумрудите
скрити в тишината.
Гол те искам,
като мокра капка.
Захвърли илюзиите
аз съм твоя сянка.