петък, 31 май 2013 г.

Безсрамно в дъжда

Подгониха черните облаци
белите приливи
лятна буря приплъзна,
заструи зажадняла във нас,
заблъска задъхана
по челата ни мраморни,
запокити ни пламнали
в нейния бяс.
Теб поисках във себе си
в разярения миг,
впих се трепетна
искаща,
сребролика дъга,
разтопих се във тебе,
вкусих страст и мъгла.
Без преструвка,
без свян,
любовта ти изпих,
после станах река,
и срама ни измих.














четвъртък, 30 май 2013 г.

Година и половина в четири такта


Олтар са тези небеса,
ти мое огнено разпятие,
миг от риданието на нощта
в която сенките се губеха.

Завърнах се от края на света,
във мълнийте намерила покоя,
ти моя пламенна мечта
притихнала в неукротената вселена.

Една молитва прошепти,
когато заговори звездопада,
крило за полет ми бъди,
че птица съм, във шепите ти сбрана.




Мъжете на живота ми

Мъжете на живота ми, без грим
без поясът на праведни витязи,
запалили в сърцата си пожар
и парещи със устните си диви.

Такива ви обичам, като восък,
стопили се във моите ръце,
и в непорочната ви горест
откривам своето лице.

Зовът ви чувам, той ехти,
с копнеж по световете непознати,
неукротими сте в безумната си страст,
която с моята във такт звучи.




сряда, 29 май 2013 г.

Писмо до парлаМента

Да ти лизна челото сине,
преди да те грабне ламята,
каква прокопсия е тази,
да си в пастта и зъбата.

Ще те орисам със биле,
брано във зимни поляни,
дето съм скитала с тебе,
в нощи незнайни, потайни.

Ще ти дам сила на изгрев,
за да ми бъдеш утеха,
щом се преселиш на запад,
дето  ще търсиш късмета.

Ще те пазя, да възрастееш
дано до тогава има все още България,
ще ти подаря и буквара,
преди да "поумнееш".





вторник, 28 май 2013 г.

Планетарни въжделения


Застина мълчаливата луна,
оглеждайки се в свойте небеса,
парад от планетарни въжделения
потънаха във моите селения.
Поглъщам твойта красота,
такава сила в теб струи,
в гърдите ми пламтят искри,
бедрата ми са като сноп флуиди,
във твоите бедра спонтанно впити,
а устните ти са магия,
от тебе искам пак страстта да пия
и мъжката ти сила да топя.
И в тебе плавно да се вия
отново и отново в такт.
Преди да светне вън зората,
ще бъдем все във небесата!


Когато вятъра избяга



Късно ли е за прегръдка?
Семафори,
посоки, 
времена.
Късно ли е?
Шарено е вън,
лято,
мечтание,
тайфуни плът и пожелания.
Очаквам възнесение.
Години пих горчиво биле,
без теб,
ревнувах те,
така те исках,
но за себе си.
Светът ми с тебе бе населен,
блян беше ти,
стихия аз,
фонтаните на малкият ни свят
от пясък изграден
сега не пеят,
залезът е все така виолетов,
морето отразил в неукротимия си път,
прегръща ме,
със шепота на старо време,
в което ти живееш укротен.
Късно ли е?
Прегръщам спомена изсъхнал,
вятъра избяга,
потопи се в залеза,
проплака гларус.

Късно е!


неделя, 26 май 2013 г.

Дневник на неканените гости



„ И пак сме двама, тъжни и добри унесени във малкото ни радост, началото далечно, жизнен кръговрат, несподелени чувства и пареща болка в очите”

Мисля, че трябва да напиша тази моя история, която започна в един есенен ден, пропит от влагата на студения дъждец и свъсеното небе, които вкупом стискаха душата ми.
А беше лято, което ще помня, как да не ме огрее в този така измъчен ден, пожълтял като моето изкорубено аз, впримчено във въздишката на окаяното ми състояние.
Дали самотността е състояние на душата или е особеното присъствие на скиталеца в мен, тръгнал да търси изгубеното, преди да е намерил себе си?
 Не помня някога да съм имала по жив спомен от миналото, в който да не съм била все в тая бразда на времето, която ме е водила към любовта, намерена или неоткрита в моя свят от светлосенки, в който постоянно се губех, притисната от мрачното осъзнаване на единствената ми истина, тая, че съм различната.
Заваля, шепота на дъжда е пълен с меланхолия, сълзите не са ли спомени за дните ми без теб?
Дълго вървях в твоите стъпки, докато не се изгубих.
После изчезнах от света, за да се превърна в минало без спомен.
Срещата ми с теб беше прераждане, открих, че съм жена с първия трепет на сърцето, когато ръката ти ме докосна, беше светкавица.
Беше ти.
Първичен и сладостен като мед от разпръснати слънца, такива бяха устните ти, когато докосна моите, вкус на желание и споделеност, в мига на неочакваните потоци, които ни заляха и погълнаха в радостта на отдаването.
Преминал си границата.
Какво е там, където свободата е като ярко зарево, дали душите намират покоя си или се лутат в градините с непознати аромати и усещания?
Ти беше земното ми слънцестоене, в което разбивах поривите на душата си.
Доброволно принасях в жертва пагубното желание, копнежа по теб, взирайки се единствено в трепета на няколко мига звън от безсмъртието на непотърсеното жертвоприношение, в което скрих огъня на изгорелия синор очакване.
После тишината ни покри, времето не спря, ти изчезна, стъпките ти заглъхнаха между двата свята на мълчанието, троен възел вкопчи примката си, после всичко заклокочи и заля покоя, който скри за последен път светлината на деня.
Не настана утро.
Ден последен.
Вали.
Морето е настръхнало, гриви от разпенени вихри  тичат след себе си, стихийни, разрушават всичко по пътя си.
Това ли е последицата  от една любов, която е донесла толкова  наноси, опасна, като плаващи пясъци, в които потъваме без да усетим.


Загубените деца, които намериха в играта островните съкровища на безумното отдаване, пресушавайки тънкия проход между двата бряга, този, на мълчанието и онзи, безветрения, в който лодките умират разсъхнали се от солта на преходното.

Ти.


Плахи опити за нестандартна поезия

От буци

Каква е тъмна нощ.
Я виж каква е нощ.
О, Боже тази нощ ,
е толкоз тъмна нощ.
Такава тъмна нощ.
И толкоз тъмна нощ,
е чак такава нощ
до днес незная аз.
Такава тъмна нощ.
И толкоз тъмна нощ.
В такава тъмна нощ,
е тъмно като в нощ.




Аромати

Неделя ли е?
Време за разкош!
Лазурните убежища за любовта ми,
в съзвучие със моето сърце,
 прошепнат  аромат на рози закипели,
танцуващи венчета лято,
във мислите ти слънцето оплели.
Неделно ми е,
тръгвай с мен,
пътеката се вие все нагоре,
а там е палмовият склон,
звънти от пеперуди залудели!


събота, 25 май 2013 г.

В мига на бликащото лято


Побързай, притъмня,
прибоя плисна дъжд,
разпилени гриви заиграха във косите ми,
такива морски, жарки и разлистени, 
забързано затичали се да те спрат
в мига на земното привличане,
в което сенките изчезваха
и ставахме
по истински от морската стихия,
по истински и от дъжда,
от сълзите на кея там,
край залива,
по истински
от тази тишина,
в която мълнии сърцата отразяваха.
Побързай,
искам те във мен,
веднага,
не след векове,
греби от любовта ми
и пирувай в мен,
вселената ще разбере
и ще говори
за нас,
любящо ненаситните,
които се задъхваха от обич,
дъждът поройно ни обливаше,
в мига на бликащото от недрата лято.




Недописано


Не питай,
утринни завеси в прохладата ми,
нозете ми са като кадифе,
повярвах си,
повярвах и на тебе,
наивно ли?
Не съм дете,
дете съм,
чудото е в мене,
преродена в мъжката ти длан,
с която ме извайваш непрестанно.
Не питай...

Завесите разкъсай.
После ме люби.


петък, 24 май 2013 г.

На брега


Тази нощ те имам и не си видение,
вдъхвам те,
ухаеща на  пясък и море,
грабваш ме,
ръцете ти - котвени въжета,
впиват се в плътта,
устните ти - тралове,
скитащи по мен,
тялото ти- парещо,
луднал див мустанг,
носи ни есктазът към съдбовен скок,
после се завихря скитаща вълна,
с пяна се разбива в нашите сърца.




Въртележка



Завърти се колело на живота ни
преоткрий ни,
такива сме вятърно прелетели,
музика от пъстри панаири
целувка в ден, целувка в нощ,
въртележка с конски гриви,
завъртяла любовта
във любопитна колонада
шепоти и думи
между две дихания.
Преоткрихме душите си,
телата слети облаци ни бяха,
птиците прелитаха над нас
замечтани,
светът пожела,
във нашата любовна въртележка
да се завърти
за да си спомни,
че не е  самотен.



сряда, 22 май 2013 г.

Носталгично


Късен танц, все без теб,
закръжаха  последните жерави,
тъжен смях огласи тишината,
тъмна сянка във мен
в теб самотна въздишка
беше обич, която изстина.
Как боли, как горчи, как умира душата,
пламва миг, а след туй самота
лумнал беше пожар,
но притихна без цвят
после в пепел зарит,
онзи нашият, степният огън.
Горска сова прелитна,
падна тъмна нощта,
твоят глас долових аз внезапно
скрита в тебе се сврях,
вдъхнах пак аромат
на море и на дива коприва.


Писмо до дивото ми сърце



Преследвано си, бягай надалече,
не се обръщай никога назад
съдбовните стрели са все зад тебе
уцелят ли те, ще е ад.

Любов ли, това е изненада,
личи ти, още си сърце
когато се превърнеш в клада,
ще видиш ураганни светове.

Когато станеш езерна сълза,
готова във река да се превърне,
ще бъдеш с чудна красота,
готово кръста да прегърне.

Сега си толкова човешко.
Непомъдряло, но с крила.
Затуй си толкова горещо
и влюбено, като жена.

Да, диво си, но истинско!
Затуй се моля, разпръсквай своите лъчи,
дарявай обич в изнемога,
И все по диво ти бъди!




вторник, 21 май 2013 г.

Аз съм обич


Обич съм,
 разпятието где е?
Съдбовен свете,
оглупял от зрелища и страх!
Кой жаден пи от извора ми свеж,
насити се
и пусна в него мръсотията на блудната си съвест.
Кой потопи се в живия ми ден
и пролетната лира утешен заслуша,
унесен в нежните слова на глас,
даряващ красота.
Не се гнетя, пребъдвам.
Аз съм обич!
Разпятието где е?




В безветрието на самотата


Момичето, мечтател слезе на земята,
огледа закопняло скитащия свят
в черупка орехова скри съдбата,
потопи поглед в скитник непознат.

Усетил нейната магия оживяла,
във аромата топъл на нощта,
целуна устните и неспокойни
разпусна свилената и коса.

Прошепнаха си думите забравени
улисани неземно сляха любовта,
със плачещият тътен на земята,
в безветрието на свойта самота.




Задъхано


Задъхана и земна
преходна реалност
бисерна сълза от морските покои
мидено небе
поело светлините на простора
капка от възторг
дихание
от уморената ни същност
на безсмъртни...


понеделник, 20 май 2013 г.

Преди изгрева, след залеза



Прихнала съм,
безсънието лази в лепкавият зной на вечерта
непомъдряла,
в креслото е притихнало и тялото ми,
жадува те,
в капана на ръцете ти, на моите ръце,
разкъсани,
усещам устни, приливаш в мен,
болезнено,
сладостно, тръпчиво, ароматно,
пълна съм,
дива мента опиянена от усещането за  теб,
очите ти бягащи по гърдите ми,
жадни за мен,
убежище съм твое, посрещни ме преди изгрева,
след залеза,
тези твои устни от които съм бягала гола и искаща,
силата ти,
да те скрия в себе си задъхан, стенещ, полудял,
за да полудея с теб.
Тази нощ, в която светът се взривяваше.


неделя, 19 май 2013 г.

Когато морето те желае


Това море отново залудя,
заля бедрата ми,
целуна слабините,
затоплени от нощният прокраднат огън
на мъжа,
в косите ми игриво залудува,
целуна ме  с солена сладост,
потопи ме в себе си,
такова изумрудено и волно,
такова, като моето сърце!


събота, 18 май 2013 г.

Прелюдия


   
Дълбоко, там от бездната изплува здрачът,
прегърна вечерта със плаха ласка,
положи нежно своят дъх
от бисерни морета
във пазвата на тишината,
девственият ден я скри,
полъхна бризът,
аромати злачни на пролетната нощ дари.

Смутено бледолуние в очите ми,
в очите ти такава чистота,
предвечното копнение в душите ни
със изумруденият свят се сля.
Във тая нощ,
когато върховете оживяха,
и прилива потърси любовта
във тая нощ, съдбовно прекосихме
изстраданият миг на вечността.





Далеч от моята душа


" не искам да потъвам никога в кошмарният свят на нормалното там е адът "


Преди да ми изпееш всичките си песни
на прага, пред вратата застани,
в очите ти дано открия
отново своите мечти.
Когато в сбъднатия делник,
докоснеш нейната ръка,
в нощта когато с жар я любиш,
далеч от моята душа,
когато моите въздишки,
се слеят с нейните слова,
когато нямам вече въздух,
тогава ще се преродя.
Ще  падне облак градоносен,
жребецът ще препуска във ръжта
и споменат за тази обич,
ще ти напомня онова,
което толкова си търсил,
което вече си предал
и нищо няма да се върне
в тъга светът ще е замрял.


петък, 17 май 2013 г.

Сливане



Омръзна ми да бъда мост,
на който ти да си подпора.
Огънеш ли се, ще се срутя аз
и ще ме отнесе водата луда.
Омръзна ми да бъда фон
на твоите рисунки цветни,
един необходим декор
в театъра на неизвестните,
един забравен, тъжен плод
на масата сред гостите,
един отдавна онемял акорд
в клавиша краен на пияното ти.
Омръзна ми с разплакани очи,
след стъпките ти все да тичам,
на един самотен слънчоглед
започнах вече да приличам.
Омръзна ми!
И бих желала
сърцето ми да замрази
горчиво-сладката забрава.
В душата ми назрява вик-
„забрави даже свойто име”,
както времето ще го забрави.
Слей се с безименната вселена,
с безименните треви и дървета
и с пръстта.
Заживей с радостта,
че на теб се крепи планетата.




Бягство



Понякога побягвам с боси стъпки
в полетата на мойто непокорство,
където още светят пъпките
на неувяхващото детство.
Понякога побягвам във съня си,
с ръце протегнати,
с коси развети,
със вятъра на ти си разговарям
и пея песни неизпяти…
Понякога…
Когато ме завари пак зората
в леглото двойно с бeлите чаршафи,
един синджир издрънква на вратата
озъбен срещу мен и свободата.



понеделник, 13 май 2013 г.

Когато завият чакалите


*****
Сбъркано време, лъжлив кръговрат,
хора обречени, хора във мрак.
Тъжно окаяно родно небе,
властни управници, все без сърце.
Тънем във сивата болна мъгла,
силата прежна избяга далече,
сини простори, бели платна,
всичко в кръга на страха се затвори.
Хлябът е болка, болката паст,
злобно прокудено време,
стенем, а вътре в сърцата ни вик,
нямото в нас животински говори.
Малко ни трябва, обич и радост,
смях на дете , песен на птица.
Кой ни ограби, кой ни превзе,
кой ни натика във дяволска призма?
Три дни ще минат, чудото свършва,
пак ще превием гърбина.
В пясъчни хълмове скрити в пустинята,
пак ще зарием главите си!


четвъртък, 9 май 2013 г.

Когато ме откриеш



„Аз имам страшно много имена –
зависи от копнежа на сърцето.”
Добромир Банев

Когато ме откриеш ще съм себе си,
не име във регистъра на времето,
не овехтяла страница от безнадежност
разлиствана  от шепота измолен.

Когато ме откриеш ще съм песен.
За теб единствено написана.
Там името ми ще засвети,
със неподправената  истина.

Когато ме откриеш, самотата ще избяга,
ще се усмихнат живите надежди,
ще бъда  истинска до края на живота си,
закътала копнежа си по тебе!


сряда, 8 май 2013 г.

На кръст не ще разпъвам любовта


На кръст не ще разпъвам любовта,
бледнее всяка сянка пред възторга,
на извора от чистата вода ще ти даря,
ще затанцуват  жадните ни устни в здрача.

Очите ти ще заблестят, звезди копнежни,
оная болка ще избяга надалеч,
прегръдката ни ще се слее с полумрака,
такава свята  като нашата любов.

На кръст не ще разпъвам любовта,
в съня ни всичко е мелодия,
светът ни е безумен водоскок,
във който търсехме спасение!


вторник, 7 май 2013 г.

Тишината на несбъднатото


Хайде, стига сме се търсили във сенките.
Тайни срещи и разпятие след това.
Няма да посеем семената си,
в нивата на нашата бразда.
Няма  да дочакаме видения и пориви,
във които изнемогвахме от себе си,
търсещи наслада и спасение,
в хладните ръце на сетивата.
Хайде, нека се спасяваме
в световете на мъгливите желания,
няма себе си да заблуждаваме
че ще бъдем  същите мечтатели.
Хайде, връщам си душата,
бях ти я дарила безвъзвратно,
но помни когато се завърнеш,
ще  откриеш
тишината на несбъднатото лято!


Когато приказката свърши


Шехеразада в залеза изчезна,
 в пустинята намери пак убежище,
 посипана от пясъците бели,
 в които скрила бе сълзите си.

Загаси лумналата мълния,
светът се сви в мъгителна агония,
смутено заклокочи изворът,
в оазиса на пясъчните спомени.

Острие, кинжал разкъсал световете
на алчна вечност неживяна,
любовна плетеница в контрасти потопена,
на пагубния Рай цъфтящата  пустиня.


неделя, 5 май 2013 г.

Дъждовниче


Този майски дъждец с аромат на жена
затрептя по листата на розите дъхави,
залудува, заплиска като  пъстра дъга,
нарисува усмихната влюбеност.

После палаво плисна на моя балкон,
залудува в  косите ми - ручейни лилии,
спомен мил ми нашепна за вълшебният свят
дето устните търсещи ти зацелува.


Зазвънтяха капчуците и светът оживя,
вплете капки от нежна стихия,
кръг край мен очерта бледосиня луна
обичта ме превърна във чудо.


петък, 3 май 2013 г.

Почувствай ме



Почувствай ме когато падне злачен мрак ,
когато затрепти в нега ветрецът нежен,
когато морна зашепти  нощта
в прегръдките на  славеева песен.

Почувствай  ласката на моята любов,
ръмяща  звездна лудория,
която лъкатуши  покрай нас
превръщайки ни в шеметна магия.

Не ми дарявай лунни чудеса
планетите са моята стихия,
дари ми океан от обичта,
която във душата ти се крие!

Притихнал на   гърдите ми  си ти,
усещам как сърцето ти препуска
във дива степ ме превърни,
а после алчно ме целувай!